Съветът на специалиста:

Бадемът може да вирее и в полите на Западна Стара планина

Бадемът може да вирее и в полите на Западна Стара планина

Специално за AgroLife от доц. Серафим Серафимов*

 

Известно е, че у нас съществуват благоприятни условия за отглеждане на бадеми в Бургаска област, Пловдивско и Хасковско. Но бадемът може да вирее успешно и в други части на страната – по поречията на Дунав, край  Струма, в Сливенско, та дори в Западна Стара планина.

Условията за успех при отглеждане в полупланински райони са няколко – насажденията да бъдат на склонове със северно или североизточно изложение, което ще забави разпукването на плодните пъпки през пролетта, когато има опасност от измръзване, и второ, да се подбират най-късно цъфтящите сортове. Такива например са „Приморски“ , „Ялтенски“, „Никитски късноцъфтящ“, „Фераньес“, „Тексас“ и „Маринада“. Те цъфтят с 10-15 дни по-късно от другите, които обичайно се отрупват с цветове в началото на април, а в някои години и в края на март. Докато „Приморски“ и „Ялтенски“ цъфтят около 20 април. В районите с недостиг на вода за напояване да се избягва най-реномираният калифорнийски сорт „Нонпарел“. Ароматичен е, също вкусен, но е с относително ранен цъфтеж.

Другото важно условие е почвата да не е с pH по-ниско от 6-6,5. Бадемът не понася кисели почви. Затова най-напред трябва да изследва реакцията на почвата в градината си. Най-добри условия за развитие на тази култура дават почвите с pH 7.

При по-неблагоприятни условия на отглеждане трябва да се търсят дръвчета на бадемо-прасковена подложка GF677, която е малко по-устойчива на леко кисели почви, има по-добро развитие и плододаване, но напояването трябва да започва от юни.

Обикновените бадеми изискват задължително кръстосано оплождане. Това означава, че винаги е нужен съсед от друг сорт.

Вече са създадени обаче напълно самоплодни сортове. Такива са „Лоран“, „Фелисия“, „Марта“, „Титан“, „Супер нова“, „Маринада“, „Вайро“, „Гуара“ и някои от тях се отглеждат в Ямболско, Сливенско и Опитната станция в Поморие. Голямо сортово разнообразие в момента предлагат и някои разсадници край Пловдив и Айтос.

Добре е да знаете, че и тези сортове имат нужда от пчели и насекоми, за да раждат, тъй като прашецът на бадема е лепкав и не се пренася от вятъра.

При засаждането на дръвчетата е нужно обилно поливане – 20-30 литра на всяка фиданка за доброто й прихващане. В първите години от развитието в началото на юли до средата на август трябва да се правят по две – три поливки.

Много е важно оформянето на короната. До третата година на растението не бива да се правят резитби. Бадемът изисква много слънце, затова най-добрата корона за него е чашковидната с три до четири скелетни клона, но формирането започва едва след третата година и става постепенно - в течение на 3 до 5 години. През първите 3 години все пак може да се съкратят някои изпреварващи с растежа си клони, за да не конкурират останалите. При засаждането всички предивременни клончета се премахват на височина до 1 метър, от 1 м до 1,20 м оставяте 4-5 клончета, които се изрязват на две пъпки. От тях ще тръгнат скелетните клони на дървото.

Още една важно указание – за разлика от прасковата, бадемът формира най-много добив на късите плодни клончета. Не ги пипайте, освен ако са сухи или болни!

Корените не бива да се режат. От тях трябва да се почистват само повредените върхове или загнилите. Дори да са много големи, не ги съкращавайте, по-добре е да изкопаете по-голяма дупка. Избирайте дръвчета с фиброзна коренова система. Ще се пазите да купувате дръвчета с голи скелетни корени. Трябва да има коренови власинки, които ще помогнат за по-лесното прихващане на растенията.

Засаждайте като разполагате мястото на пререза на подложката на юг, задължително присадката трябва да е от север. И задължително при засаждането забийте здрав кол, защото вятърът обича да навежда младите фиданки.

Най-благоприятното време за засаждане на бадема е до края на ноември. Ако засадите овошката през пролетта, трябва повече да се полива.

Често се говори, че българските бадеми са по-вкусни от гръцките. Вероятно причината за това е, че се торят по-малко и растат при по-естествени условия. Така вкусът им е по-чист и по-истински.

 

  * Доц. Серафим Серафимов е основател на Опитната станция за южни култури в Поморие през далечната 1949 г. Там той извършва огромна научно-изследователска работа в областта на цитрусовите култури. Голямата му любов обаче е бадемът, който по думите му е една от най-ценните храни. Бадемите са не само изключително богати на витамини и минерали, но за разлика от орехите и лешниците могат да издържат на склад 2-3 дори 8 г., без да се развалят, отбелязва ученият. Това означава, че производителите могат да изчакат най-благоприятните пазарни условия, за да реализират продукцията си. Доц. Серафимов е автор на сортовете „Аспарух”, „Поморие”, „Юбилей”, „Старт”, „Привет”, „Черноморски”. 

09:10ч. 01.02.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.