:

България отчита най-високото производство на пшеница след 1980 г.

България отчита най-високото производство на пшеница след 1980 г.

Цените в момента са под голям натиск, тъй като има рекордно високи реколти на царевица и пшеница в световен мащаб.

България отчита най-високото производство на пшеница от 1980 г. насам в размер на 5,6 млн. тона. Това съобщи пред журналисти в Министерството на земеделието и храните Десислава Танева след заседание на Националния консултативен съвет по зърно с председател Венцислав Върбанов.

Средният добив от пшеница за страната е 494 кг. Най-висок среден добив е отчетен в област Силистра - 568 кг от един декар, следват областите Добрич - 563 кг (дка), Разград - 556 кг/дка и Русе - 551 кг/дка, съобщи министър Танева.

По думите й качеството на пшеницата е по-добро от миналогодишното. 43 от добитата пшеница, реколта 2016 г., е с качество, което напълно удовлетворява изискванията на мелничарския отрасъл за производство на бранша за хляб и хлебни изделия и гарантира хлебния баланс на страната.

Има ли достатъчно зърно за хляб тази зима?

По отношение на баланса и движението на реколтата от пшеница заедно с преходния остатък от миналогодишната реколта България влиза с наличност от 6,6 млн. тона пшеница, каза министър Танева. За вътрешно потребление и за осигуряването на фуража от тази реколта отиват малко повече от 2 млн. тона пшеница.

Близо 69 процента от общия добив е за износ, съобщи министърът. Тя каза, че изнесеното количество пшеница е малко над 1 млн.тона. Над 3 млн. тона остават за търговия до следващата реколта. Това са изключително добри показатели, коментира министър Танева.

Реколтата от пшеница е добра, изкупните цени са по-ниски

По думите й единственият по-лош показател спрямо предишните нива е този на средната цена на пшеницата, която по анализа за юли е средно с 15 на сто по-ниска от юли на миналата година.

Тенденциите съгласно цените според международните стокови борси са за покачване. През март следващата година се надяваме тази тенденция да стане устойчива и производителите да получат и по-добра цена, коментира министър Танева.

Тя съобщи още, че ожънатите в страната площи с ечемик са 1, 6 млн.дка, като общото производство възлиза на 717 975 тона. Средният добив е 442 кг/дка. При заети площи с ечемик в сравнение с 2014/2015 г. има намаление с 8 процента, а при производството и добивите се бележи ръст съответно с 3 процента и 11 процента.

От своя страна председателят на Националния консултативен съвет по зърното Венцислав Върбанов изтъкна, че отчетените резултати на съвета днес са обективни, а притеснителното е това, че цените са по-ниски.

„Всички трябва да сме наясно, че България е една малка част от общия пазар и цените не се формират от страната, а са борсови. Хубавото е, че България се връща на някои пазари и отново изнася хлебна пшеница. Надеждите ни са, че й цената на хлебната пшеница ще се повиши”, посочи Върбанов и изрази надежда, че цената на пшеницата ще се повиши.

Според Мартин Русев от Асоциация на българските износители на зърно цените в момента са под голям натиск, тъй като има рекордно високи реколти на царевица и пшеница в световен мащаб.

В същото време зърнопроизводителите отчетоха, че заради климатичните условия се е наложило да използват повече препарати, за да предпазят растенията от заболявания. Сушата пък е понижила добива на слънчоглед и на царевица в някои райони.

Потребителите няма защо да очакват по-ниска цена на хляба

Въпреки рекордния добив и понижените цени на зърното потребителите няма защо да очакват по-ниска цена на хляба.

Според Мариана Кукушева, председател на Националната федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България, това може да стане само при диференцирана ставка на ДДС за хляба. Това зависи от финансовото министерство и засега не се очертава такава възможност.

 

23:01ч. 31.08.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.