
По-заможните домакинства в България (обединяващи 20-те процента с най-високи доходи) получават 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от 20-те процента с най-ниски доходи) - едва 7% от доходите в обществото. Това са изводите от изследване за бедността у нас на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикувано тази седмица.
Удовлетвореността от живота при по-заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните - наблюдава се значима връзка между доходи и "щастие". Доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско както при бедните, така и при по-заможните, посочва ИПИ
Най-значимият фактор за бедността е образованието - независимо от икономическата активност на лицата, по-ниското образование се отразява силно негативно на доходите и риска от бедност. Завършването на поне средно образование е ключово за намирането на работа и избягване на бедността.
Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност - рискът от бедност при заетите със завършено поне средно образование е под 5%. Най-рисковата група са безработните, които имат изключително ниски доходи и много високи нива на бедност. Над 80% за безработните с начално или по-ниско образование и 60% за безработните с основно образование са бедни.
Наблюдават се много ниски доходи и високи нива на бедност в малките населени места - всеки трети в селата е беден, докато в големия град бедността е около 10%.
Профилът на бедните не говори задължително за тежки заболявания или липса на каквито и да е било трудови навици - поне 60% от бедните на 16 и повече навършени години са работили някога през живота си, а половината бедни декларират, че са в добро или много добро здравословно състояние.