:

На Великден да просветим умовете и сърцата си!

На Великден да просветим умовете и сърцата си!

Православните християни честват Възкресението на Сина Божи Иисус ХристосИменници днес са Величка, Величко, Велика, Велизара, Велизар, Паскал.

Тържествена литургия в храм-паметника "Александър Невски" отслужи Н. Пр. Неофит, Патриарх Български, който пожела:

"Възкръсналият Спасител да просвети умовете и сърцата ни, да помага да преодоляваме трудностите и изпитанията, да даде на всички вярващи в Неговото възкресение крепки душевни и телесни сили, непоколебима вяра и преизобилна любов. Та всеки, който е в неведение, в отчаяние, в страдание, като види добрите ни дела и усети мира и топлината в сърцата ни, да се изпълни с радост и надежда, та на нашия поздрав "Христос Воскресе!" да отвърне възторжено: "Воистину Воскресе!"

През 2016 г. Православната църква чества Великден на 1 май, а Католическата и Протестантската – на 27 март. Догодина има съвпадение, следващите години има пак различия - вижте кога:

Година

Западни

Източни

2016

27 март

1 май

2017

16 април

2018

1 април

8 април

2019

21 април

28 април

2020

12 април

19 април

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца.

Според изследователи на българското Възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.

Именници днес са Величка, Величко, Велика, Велизара, Велизар, Паскал.

09:28ч. 01.05.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.