:

Добавки в храни или вредни "Е"-та?

Добавки в храни или вредни

Автори д-р И. Костов, д-р Н. Сертова, д-р инж. С. Тодорова, П. Блажева, д-р Т. Георгиева, д-р Б. Канакидис,

Българска агенция за безопасност на храните

Добавки в храни са вещества, влагани в храните за постигане на определена технологична цел - като консерванти, оцветители, емулгатори, подсладители, антиоксиданти, киселини, регулатори на киселинността, антислепващи агенти, пенители, антипенители, емулгатори, емулгаторни соли, втвърдители, овкусители, пенообразуватели, желиращи агенти, влагозадържащи агенти, газиращи агенти, набухватели, стабилизатори, сгъстители и пропеленти.

Съгласно Регламент (ЕО) № 1333/2008 добавка е "всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храните, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни.

Основен принцип на законодателната рамка е, че само добавките в храните, включени в Общностния списък в Приложение II от Регламент (ЕО) № 1333/2008, могат да бъдат пуснати на пазара като такива и да бъдат използвани в храните при посочените в приложението условия за употреба. Списъкът се изготвя на базата на категориите храни, към които те могат да бъдат добавени. Важно е да се отбележи, че включването на дадена добавка към списъка на Общността се осъществява на база:

 Оценка на нейната безопасност;

 Технологичната необходимост за употребата и;

 Ако употребата на добавката не заблуждава потребителя.

Съществува още една категория добавки, т. нар. хранителни добавки, която се различава от посочените добавки в храните.

Хранителни добавки означават храни, които са предназначени да допълват нормалния хранителен режим и които представляват концентрирани източници на хранителни вещества (витамини и минерали) или други вещества с хранителен или физиологичен ефект. Тези вещества, самостоятелно или в комбинация, са дозирани под формата на капсули, дражета, таблетки, хапчета, пакетчета с прах, ампули, и други подобни форми на течности и прахове, които са предназначени да се приемат в малки премерени количества.

Трябва да се подчертае, че по отношение на процедурата свързана с изменението на законодателството в областта на добавките в храни, всяка една законодателна промяна на европейско равнище е свързана с изготвяне на научно становище, което включва задължителна оценка за безопасност. Научното становище и включената в него оценка за безопасност се изготвят от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA).

Когато EFSA оценява възможната експозиция на добавките в храни, тя отчита максималното заявено ниво на употреба в различните храни. Освен това EFSA приема, че дневно се консумират големи количества от тези храни. Само когато така отчетената експозиция от различните храни остава под Допустимата Дневна Доза (ДДД), EFSA счита, че предложената употреба на добавката е безопасна.

Допустима дневна доза е количеството веществото, което хората могат да консумират ежедневно през целия си живот, без риск за здравето. Ако ДДД е надвишена, Европейската Комисия може да реши да се ограничи използването на добавката или да не я разреши изобщо. Във връзка с предприемане на мерки, свързани със задвижването на процедура за научна проверка на влиянието върху здравето на всички добавки в храни при сега приетите им концентрации в момента се извършва такава.

До декември 2020 г. EFSA ще извърши преоценка на всички добавки в храните, които са разрешени за употреба преди 20 януари 2009 г. Според изследвания, проведени от екип на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН кофеинът и някои добавки в храни (Е-та) са вредни за човешкия организъм. Твърденията на изследователите са, че при консумация на храни, съдържащи изследваните вещества се уврежда човешката ДНК.

Кофеин

Кофеинът се съдържа в различни растителни съставки, като кафе, какао, чаени листа, гуарана, горски плодове, кола. Прибавя се също към различни видове храни: тестени изделия, сладоледи, меки бонбони, кола-кола. Кофеинът е й съставка на т. нар. "енергийни напитки" и присъства в комбинация със синефрин, в голям брой хранителни добавки, предлагани на пазара. Наскоро по искане на Европейската Комисия на Панелът „Диетични продукти, замърсители и алергени“ на EFSA бе възложено да изготви научно становище относно безопасността на кофеин. В него е разгледано влиянието на кофеина с други подобни съставки, в т. нар. „енергийни напитки“, алкохол, синефрин, също така и проследяване на влиянието при извършване на физически упражнения преди консумация на кофеин.

E 250 - натриев нитрит

Е 250 представлява натриева сол от азотистата киселина. Хранителната добавка се използва като подобрител и фиксатор на цвета, като консервант в хранително-вкусовата промишленост, добавя се към месо и риба. Веществото се разтваря добре във вода. Е 250 се използва при производството на пушени меса и колбаси за придаването на характерния розово-червен цвят. Известно, е че нитритите са опасни за човешкото здраве, ако се употребяват в големи количества. Европейският съюз одобрява прилагането на веществото само в качеството му на добавка към солта, т.е. като смес със сол, при съдържание най-много 0.6% натриев нитрит към съответното количество сол.

Е 127 – Еритрозин

Еритрозинът е химично вещество, оцветител със синтетичен произход. Представлява бял прах или гранули, които се разтварят добре във вода, спирт и не се разтварят в масла от растителен произход и мазнини. Еритрозинът се използва в хранителната промишленост за оцветяване на плодови продукти. Добавката може да се прилага при производството на бисквити и захаросани череши. Допустимото дневно количество е 0,6 мг/кг телесно тегло. Използва се, както самостоятелно, така и в комбинация с други оцветители. За много от хранителните продукти съществуват точно определени количества еритрозин, например: при консервиране на ябълки и круши, при приготвянето на желета и мармалади - 200 мг/кг, при консервиране на ягоди и малини - до 300 мг/кг, при прясно замразени или консервирани скариди - до 30 мг/кг, а при кисело-млечните продукти - до 27 мг/кг. Еритрозинът може да бъде опасен за здравето, ако се надвишат допустимите дневни количества. Е 132 - Индиго Кармин или индиготин.

Е 132 е оцветител

В началото на 20-ти век производството му, чрез химичен синтез заменя извличането му от растения. Индиготинът се състои основно от смес от динатриев 3,3′диоксо-2,2′-би-индолилиден-5,5′-дисулфонат и динатриев 3,3′-диоксо- 2,2′-би- индолилиден-5,7′-дисулфонат и спомагателни оцветители в съчетание с натриев хлорид и/или натриев сулфат като основни безцветни компоненти. 4 Оцветителят Е 132 се използва в хранителната промишленост за оцветяване на безалкохолни напитки и на сладолед. Добавя се при производството на бисквити, кексове, сладкарски изделия, десерти. В комбинация с други оцветители се използва за боядисване на ликьори. Съгласно Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните и Регламент (ЕС) 231/2012 на Комисията от 9 март 2012 година за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) No 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета дозата на Индиго Кармин е 0-5мг/кг телесно тегло/ден.

Е 143 – фаст грийн

Е 143 или Fast Green FCF е забранен за употреба на територията на Европейския съюз! И поради тази причина не фигурира в Приложение II на Регламент (ЕО) No 1333/2008 относно разрешените добавки в храни. За тази добавка е установено, че предизвиква туморогенни ефекти след направени експерименти с животни. Предизвиква също и мутагенни реакции, както при животни, така и при хора. В заключение трябва да се подчертае, че всички по-горе посочени добавки в храните, с изключение на Е 143 са включени в списъците на Приложение II на Регламент 1333/2008, което означава, че те са разрешени за употреба. ЕФСА е информиран във връзка с изследванията на някои добавки в храни (Е-та) , извършени с посоченият иновативен метод в Лабораторията по молекулярна генетика на Института по молекулярна биология към БАН и в тази връзка на 53-я Консултативен съвет г-н Per Bergman e благодарил на България за провеждане на изследванията като е отбелязал обаче, че ‘‘проучването има някои слабости и ограничения‘‘ и самата статия не предоставя нова информация, касаеща всяка една от оценките на безопасността, извършвани от EFSA.

В допълнение се подчертава, че всички проведени опити за т. нар. „вредно“ действие на посочените Е-та са извършени върху дрожди от вид Saccharomyces cerevisiae, което само по себе си изключва направените заключения въз основа на получените резултати директно да бъдат отнесени към хора и животни, т.е. няма проведени експерименти с бозайници, които да сочат, че може да бъде увреден генома, а оттам да се говори и за генотоксичен ефект при хора. 5 Освен това разработеният метод е нов, а за да бъдат взети предвид резултатите и направените заключения е необходимо тяхното потвърждаване. Това най-често се случва, когато и друг научен екип независим от първия достигне до същите направени заключения. Подобно е и становището на Института по молекулярна биология към БАН, където са проведени изследванията, което се разграничава от резултатите на доц. Милошев. Литература: 1. Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент.

10:28ч. 01.11.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.