:

Специално за AgroLife - Добивите от тритикале надхвърлят 10 т/ha

Специално за AgroLife - Добивите от тритикале надхвърлят 10 т/ha

Тритикале е изкуствено създадена зърнено-житна култура чрез кръстосване на пшеницата с ръжта. Първи това е извършил през 1875 г. английският ботаник Wilson, но получените от него растения са били стерилни. За пръв път фертилни пшенично-ръжени кръстоски получава немският селекционер Rimpau през 1888 г.

Името тритикале се появява за първи път през 1935 г. и е дадено от австрийския ботаник Erich Tschermak von Seysenegg като съчетание на първата сричка на род Triticum (пшеница) и втората сричка на род Secale (ръж).

Съвременните сортове тритикале, сравнени с останалите зърнено-житни култури, отглеждани със слята повърхност, се отличават с високи продуктивни възможности за добив на зърно и зелена маса. При първичните тритикале, поради спаруженото зърно се съдържа и повече протеин в зърното отколкото при останалите зърнено-житни. При съвременните сортове, които се характеризират с изпълнено зърно, съдържанието на протеин е близко до това на пшеницата, но с повече лизин, която е основната лимитираща незаменима аминокиселина за хранителната стойност на белтъците в зърното на житните култури.

По-високото съдържание на лизин увеличава неговите потенциални възможности като източник на концентриран фураж с подобрена биологична стойност на протеина при храненето на животните което прави тритикале ценна зърнено-фуражна култура. Едно от най-важните качества на културата е високата и устойчивост - на болести, на кисели почви и суша.

Макар че количеството на протеина в зърното на тритикале е сравнително високо, съдържанието на глутен е по-малко отколкото при пшеницата и e с по-ниско качество. Въпреки това, при участие на тритикале в брашно – смес с пшеница, се получава хляб с много добро качество и диетичност. Той е с по-голям обем и с по-високо лизиново съдържание и по-малко въглехидрати в сравнение с хляба, приготвен от чисто пшенично брашно.

Зърното на тритикале се използва главно за концентриран фураж, а сламата – за груб фураж и за постеля на животните.

Зелената маса от тритикале е по-ценна от тази на пшеницата и ръжта. Съдържа повече смилаем протеин, а приготвеното от нея сенно брашно е по-богато на каротиноиди и минерални вещества.

Продуктивните възможности на тритикале за добив на зърно надвишават 10 t/ha, а на зелена маса – 50 60 t/ha.

По данни на ФАО (http://faostat.fao.org/) едноличен лидер в света по производството на тритикале е Полша, с над 1 милион хектара. На второ място е Беларус с над 400 хил. хектара. Следват страни като Германия и Франция (над 300 хил. хектара), Русия и Китай (над 200 хил. хектара), Литва, Испания, Унгария и Австралия (над 100 хил. хектара).

В България през последните години площите с тритикале нарастват. Ако през 2008 година те са били 4585 ha, през 2010 нарастват на 9800 ha, а през 2013 са вече 13700 ha. Средните добиви на зърно са колебливи, като варират между 2,453 t/ha през 2012 г и 4,472 t/ha през реколтната 2008 г. Причините за нарастващия интерес към културата са освен във вече посочените (по-висока продуктивност, сухоустойчивост и устойчивост на болести) и икономически – по-ниските разходи свързани с отглеждането в сравнение с останалите зърнено-житни култури.

Автор доц. д-р Христофор Кирчев,

Аграрен университет Пловдив,

специално за AgroLife

 

 

 

22:09ч. 18.11.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.