:

Ефективното биоземеделие може да започне от дъното на Черно море  

Ефективното биоземеделие може да започне от дъното на Черно море   

 

Дълбоководни органогенно-минерални утайки могат напълно да заменят изкуствените торове и отровните химикали.

Практически неизчерпаеми са запасите от дълбоководни органогенно-минерални утайки, т. нар. сапропели. Използването им може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати.

Учени от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" в София в партньорство с Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (TUBAF), Германия, заедно с техни колеги от Украйна, Словакия и Румъния подготвиха проект за експериментална установка за добив на сапропели от морското дъно.

С него те кандидатстваха по програма „Хоризонт 2020”, но не можаха да получат съфинансиране от голяма фирма или компания. Това призна пред в. Черно море” - Варна един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от секция "Морска геология и археология" към Института по океанология към БАН.

Той е автор на монографията "Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море", издадена на български и английски език. По изследването на нетрадиционните суровини и ресурси на дъното в Черно море работи близо 40 години неговият баща, известният варненски океанолог проф. д-р Петко Димитров,

Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас, твърди  доц. Димитров.

Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”,  Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.

Още първите опити в Института по почвознание с пшеница регистрирали увеличаване с 30% на зелената маса, като внасянето на оптимални количества подобрява не само количествата и добивите, но осигурява и дълготрайна стабилизация на структурата на почвата. В опитно поле край Варна, засято с люцерна, получихме 2 пъти повече зелена маса.

По-късно експериментът с бобови култури показа увеличение с 42% на добива, допълва доц. д-р инж. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив.

Освен за торене, сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят отровните (някои от тях и канцерогенни) химикали.

Експериментът на две опитни полета с отглеждане на пшеница в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, където бе приложен методът на пръскане с разтвор от сапропел, довел до 18% по- високи добиви.

По този начин сапропелът едновременно служи като биопрепарат и като екологичен тор.

Морската тиня може да се използва и за създаването на нов плодороден почвен слой, според доц. Димитров. Известно е, че поради безразборната химизация на земеделието и ред още причини значително се влоши екологичното състояние на обработваемите земи у нас.

Около  40% от площите са деградирали или са в процес на деградация.  Над 8 млн. декара са ерозирани (свлечен е хумусният слой), около 3 млн. дка са преовлажнени и т.н. В Девненската низина, долината на р. Марица, Старозагорското поле и други огромни обработваеми площи са осолени.

Над 4 млн. дка земеделска земя у нас са подложени на киселинно въздействие. Едно от важните свойства на сапропелите е тяхната алкалност, т.е. неутрализират киселинността на почвите.

Още на около 1 млн. дка земеделски и горски площи се разполагат хвостохранилища, открити рудници, сметища за битови отпадъци и други, които подлежат на рекултивация.

Идеята за използване на сапропелите за рекултивация на закрити мини и радиоактивни замърсени земи беше изложена по време на националната и международна конференция по „Открит и подводен добив на полезни изкопаеми” във Варна преди няколко години. По наша препоръка украинци експериментираха върху радиоактивни площи, засегнати от чернобилската авария, и резултатите са повече от добри, обясни океанологът.

Разполагаме с безценно богатство, категоричен е той. Сапропелните утайки са образувани от натрупани скелети на организми от различни видове водорасли и друга органична материя, като в тях има и минерални вещества.

Установени са 4 основни групи полета, богати на сапропелни тини, където средната им дебелина достига 1,5 – 2,5 м.

Изчисленията показват, че запасите им в нашата изключителна икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчерта доц. Димитров. По неговите думи най-добрите залежи са на дълбочина между 700 и 2200 м.

В момента само на около 5000 дка се практикува биологично земеделие, твърди проф. д.с.н. Стойчо Каров от Аграрния университет в Пловдив. Въпреки плановете за растеж преди 10 години, тези стопанства представляват по-малко от 1% от общата обработваема земя в страната.

Все още стопаните, които са се заели с отглеждането по екологичен начин на земеделска продукция, не могат да почувстват помощта на държавата. България и Румъния са единствените страни в Централна и Източна Европа, които не субсидират органичното земеделие, допълни проф. Каров.

В същото време все повече стават (и сред политици, и сред експерти) поддръжниците на идеята, че трябва да развием биоземеделието, за да отговорим на европейския пазар. По данни на Евростат във Великобритания 78% от домакинствата купуват биологични храни, като 23% от тях изразходват близо 84 на сто от семейния бюджет за тази група продукти. Подобна е картината и в другите развити западни страни. 

Не е чак толкова далеч времето, когато ще се наложи забрана върху използването на изкуствените торове - в някои развити страни вече се търси техен заместител. И сега е моментът бизнесът с помощта на държавата да покаже своята предприемчивост в овладяването на едно от най-ценните богатства на морското дъно.

По в. "Черно море" - Варна, със съкращения

 

 

00:18ч. 20.10.2015г.
Още от категория "Новини"

Вие може да оставите първия коментар.