:

Живият плет е идеалната и евтина ограда

Живият плет е идеалната и евтина ограда

Ако сте решили да правите ограда и се колебаете между каменен зид, дърво, ковано желязо или друг материал, най-евтиното и красиво решение е живият плет. А есента е подходящ момент за засаждането му. Мнозина смятат, че това е английски патент и живият плет не е особено подходящ за нашите условия, защото не е най-добрата защита срещу крадците. Но истината е, че ако някой реши да влезе в дома ви, винаги ще намери начин. Освен това живият плет може добре да се комбинира с обикновена телена мрежа, която той успешно ще прикрие, използвайки я за опора. Така ефектът е две в едно – красиво, сравнително евтино и сигурно.

Зелената стена има и друго предимство – пази от уличния прах и шума, както и от любопитните погледи. В същото време позволява на въздуха да се движи свободно, а зимата, ако за целта е използвано вечно зелено растение, е едно свежо петно. Вероятно, затова живият плет е винаги на мода.

При засаждане е важно да подготвите добре терена. Маркирайте ивица от около 40 см и прекопайте почти на същата дълбочина. Преди засаждането корените на растенията се съкращават леко, което улеснява прихващането. Растенията се подреждат  шахматно в два реда. Ако използвате туи, които са високи около 1,50 метра, разстоянието между всяка трябва да е 0,50-0,70 м. Ако ще правите зелена ограда от лигуструм и ползвайте малки растения, те се засаждат на около две педи едно от друго.

Живата ограда може да бъде изградена от различни растения. Най-масово се използва лигуструмът, тъй като той запазва листата си и през зимата.

Вашият плет обаче може да изглежда много по-различно, ако между зелените растения засадите цъфтящи храсти като например форзиция. За тези, които не знаят, това е т.нар. жълто храстче, което цъфти рано напролет и върху което в градовете обикновено се вързват мартеничките поради липсата на дрян. Форзицията понася подкастряне и може спокойно да се оформя заедно с останалите храсти.

В последните години все по-модерна става лавровишната. Това е вечнозелен храст или ниско дърво с голи зелени млади клонки. Листата са елипсовидни, тъмнозелени и лъскави. Цъфти през април-май с бели събрани в гроздовидни форми съцветия. Предимството на лавровишната е, че вирее добре както на слънце, така и на сянка, и издържа на сравнителни ниски температури – до минус 15 градуса.

В миналото за оформяне на зелени огради се използваше и чемшир, който е традиционен елемент от българския двор. Едно от големите му предимства е, че веднъж хване ли се добре, издържа на суша. Проблемът е, че расте изключително бавно и затова е по-подходящ за оформяне на градински бордюри. Негов съперник по декоративни качества в съвременните градини е лоницерата, защото  тя също е непретенциозна, но расте много по-бързо.

12:39ч. 29.10.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.