:

Устойчива тенденция: Пазарът на земя застива, защото доходността пада

Устойчива тенденция: Пазарът на земя застива, защото доходността пада

И големи собственици продават ниви, няколко десетки хиляди декара са пуснати за 2 месеца.

Пазарът на земеделска земя у нас започва да се охлажда след поредицата от години с ръст, анализира в. "24 часа". Експертите са единодушни, че цените са достигнали своя таван, и ако в бъдеще нарастват, ще е съвсем минимално и в конкретни землища.

Доходността от земеделската земя вече падна под 2%. Така липсва и спекулативният мотив за покупка, защото инвестицията няма да носи предишната възвръщаемост от вложението.

Сигнал, че цените са достигнали своя таван, е и фактът, че крупните собственици на земя като “Агрион”, които досега основно фокусираха стратегията си към покупка, започнаха да продават. В стратегията на публичната компания “Адванс Терафонд” АД-СИЦ също по-голямата част от приходите са от продажба на земеделска земя.

Само от началото на годината на пазара са излезли парцели за над 50 000 дка, коментираха източници в бранша. Това допълнително се отразява на цените.

Друга основна група на пазара на земя са фермерите. Ситуацията около земеделските производители обаче далеч не е розова. Те са притиснати от ниски изкупни цени, слаба реколта на места и забавени субсидии.

В същото време продължавали да се увеличават разходите на арендаторите за плащане на рентите. Например в Разградско били 60-65 лв./дка, но за някои земи минавали по 80 лв.

И при нас се забелязва охлаждане на пазара, цените на земеделската земя в региона се задържат, заяви и Божидар Митов, шеф на “Агроелит” - Търговище. Той е един от най-големите арендатори на земеделска земя у нас.

Митов също се оплака от снижаваща се доходност на земеделския бизнес. Затова и трудно фермерите можели да увеличат собствената си земя.

Друг фактор, който влияе на пазара на земеделска земя, е силната раздробеност на парцелите и огромният брой собственици, които не се интересуват кой и дали им обработва нивите. Средният размер на парцелите в България е едва 5,5 дка. Малките площи се обработват трудно, а на места остават и необработваеми. Затова от тях не може да се очаква печалба, а цените им ще останат ниски.

Всъщност България е страната с най-раздробената земеделска земя в Европа. Общо обработваемата земя у нас е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета, а собствениците са близо 3,5 млн. души. Заради разрушаване на съоръженията за напояване в годините на прехода липсват хидромелиорации, няма и закон за комасацията и окрупняването върви трудно.

Единствено символичните лихви по депозитите са стимул за хора със значителни спестявания, но без познания за пазара, да инвестират в земя. Това правят лекари, адвокати, компютърни специалисти и др., които разчитат, че цената на нивите ще продължи да расте. Но това е опасно, защото балонът само се надува и като гръмне, е много възможно дори някои да излязат на загуба от вложенията си в земи.

Венцислав Върбанов: Ще бъде интересна година, може цените дори да паднат

“Дали ще го наречем охлаждане или ослушване, но да, в момента се наблюдава едно изчакване”, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.

За това имало и логично обяснение - за трета година цените на зърното се понижават. Освен това голяма част от последната реколта стои по складовете, трупат се разходи, а цените са колкото и при жътвата.

“Противно на всякаква логика, но повишаването на цените на земята стана най-вече заради фермерите и лютата конкуренция, ритайки се помежду си”, каза Върбанов. Така се стигнало до сегашното положение една инвестиция в земя да се връща 20-30 години, което я правело неоправдана.

“Приключването на парите за агроекология по мярката за сеитбооборота отне сериозен ресурс от земеделските производители. Има и доста фермери, които са на ръба на оцеляването, и ако се стигне до фалити, ще има завишено предлагане на земя”, заяви още бившият земеделски министър.

Според него 2016 г. ще е интересна година, в която дори може да има и намаление на цените на земята. И Върбанов даде за пример поведението на фондовете, които се прегрупират и освобождават от част от земите си.

“Хората си правят сметката добре, защото в един момент инвестицията в земя става безсмислена”, каза още Върбанов.

Единственият ресурс за покупка идвал от банките, но дори и при изгодни кредити, които трябва да се върнат за 10 г., вложението в земя е нерентабилно, тъй като е за над 20 г.

По в. "24 часа", снимка Агенция Сиана

10:20ч. 16.03.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.