:

Каква селскостопанска продукция изнасяме

Каква селскостопанска продукция изнасяме

 Глобализацията направи достъпа до международните пазари значително по-лесен, а процесът на отпадане на преградите пред свободната търговия ще продължи и в бъдеще. Това позволява на страни със сравнително ограничено вътрешно търсене, каквато е и България, да разгърнат по-мащабна бизнес активност в отрасли, където имат съответните природни и социално-икономически конкурентни предимства. Страната ни е част от един от най-големите и платежоспособни пазари - Европейският съюз. В допълнение, географското ѝ положение улеснява връзките с бързоразвиващите се държави от Югозападна Азия, както и с пазарите на Балканите, Северна Африка, ОНД. До каква степен, обаче, българското селско стопанство успява да извлече ползи от тези условия и кои направления се справят най-добре?

През 2014 г. от страната са изнесени обработена, необработена земеделска продукция, храни и напитки на стойност над 7 млрд. лв. или близо 17% от целия експорт. За сравнение, за 2006 г. са реализирани доставки зад граница за 2 млрд. лв. или малко под 9% от общия износ. Основна роля за ръста имат зърнените и технически култури (и продукти от тях), които увеличиха тежестта си в структурата на селското ни стопанство след 2007 г. През всяка една от последните три години към външни клиенти е насочена пшеница за над 1 млрд. лв., а за периода 2011-14 г. общата стойност е близо 4,4 млрд. лв. Така суровината се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора (Таблица 1). Макар това да разкрива известна конкурентоспособност на бранша, потенциалът му все още не се реализира напълно. Добивите продължават да изостават от средните за Общността и са над два пъти по-ниски от тези в Ирландия, Холандия и Белгия. Наред с това, родното производство отстъпва по хлебни качества и по-голямата част от него в крайна сметка се реализира за фуражи, което води до по-ниски цени спрямо водещите борси, включително в черноморския регион.

Царевицата също заема челно място, като от 2011 г. насам отчита експорт за над 300 млн. лв. годишно (връх през 2013 г. от 723 млн. лв.). За сравнение, до 2008 г. реализираните количества не надвишават 87 млн. лв. Макар с по-скромен обем, ечемикът също попада в първата десетка и при сделки с него в страната са постъпили 586 млн. лв. през последните четири години.

Маслодайните култури допълват четворката. Приблизително 3,6 млрд. лв. е кумулативната стойност на износа на слънчогледово семе за периода 2011-2014 г. България е сред десетте най-големи производители на суровината и втора в ЕС след Румъния. Докато преди десет години, ако имаше износ на рапица, то той не надхвърляше 10 млн. лв., то между 2011 и 2014 г. са осъществени външни сделки за общо над 1,2 млрд. лв., което я превърна в четвъртата най-важна експортна култура.

Прави впечатление, че въпреки наличието на добра суровинна база, изнасяме предимно необработено зърно и семена и значително по-малко вторични техни продукти с по-висока добавена стойност. Положително е, че се наблюдава тенденция към балансиране на това съотношение, особено при маслодайните култури, където износът на обработена продукция нараства с по-бърз темп от този на суровините. За 2011-14 г. стойността на продаденото зад граница рапично масло нараства 16 пъти спрямо 2007-11 г., което го превръща в най-динамично развиващото се направление (Таблица 2). За предходния четиригодишен период няма изобщо данни за такива сделки. Експортът на слънчогледово масло нараства за същия период близо 3 пъти, достигайки 361 млн. лв. през 2014 г. и 1,1 млрд. лв. за 2011-14 г.

 Извън зърното и техническите култури, износът е разпръснат в отделни категории на различни направления, а обемите са значително по-малки. Това говори, че българските фермери все пак успяват да намерят пазарни ниши, където са достатъчно конкурентоспособни и производството по естествен път се насочва натам. Някои от тях са развивани от малък на брой или дори единици стопани. В други стопанствата са многобройни и предимно дребни и разпокъсани, което затруднява формирането на висококачествени и достатъчно мащабни партиди, задоволяващи външното търсене и оползотворяващи наличните природни предимства. Тук отново изпъква дългогодишният проблем с ниската степен на сдружаване сред еднородни производители в страната.

Необработените тютюни са сред традиционните компоненти на износа. Те имат петата най-висока стойност в сектора за периода 2011-2014 г. – общо 1,2 млрд. лв. През последните години експортът е относително стабилен, варирайки между 250 и 400 млн. лв. годишно, но на фона на значителните ръстове по други позиции, вероятно значението му ще намалява в бъдеще. Ориенталските тютюни, използвани като ароматизатори при производството на цигари, имат ограничен ареал на отглеждане, което ги прави сравнително безалтернативни за клиентите. Контрастът между съществуващото външно търсене и ниският жизнен стандарт на голяма част от производителите говори за проблеми в структурата на стопанствата, веригата на доставките и поставя въпроса доколко адекватна е публичната политика в отрасъла.

Сред интензивните направления се откроява птицевъдството. Птичето месо е единствената категория, която по стойност успява да доближи зърното и за последните четири години извън България са направени доставки за над 1 млрд. лв. Това е с 54% над регистрираното за 2007-10 г. Най-голяма тежест тук имат патешките разфасовки, чиито износ само за 2014 г. надхвърля 122 млн. лв. Над 13 млн. лв. пък са постъпленията от патешки черен дроб. Експортът на пилешко месо и карантии през миналата година е бил за над 105 млн. лв. Добри са позициите в експортната структура и на яйцата и живите домашни птици. Между 2011 и 2014 г. от страната са изнесени яйца (сурови и обработени) на стойност общо 174 млн. лв., което е с над 35% спрямо 2007-10 г. и 6 пъти повече от 2003-06 г. Птицевъдството е най-индустриализираният и концентриран животновъден дял, което определя до голяма степен конкурентоспособността му и стабилните позиции на външните пазари. То може да разчита и на сравнително евтино местно зърно.

Веднага след птичето месо, но със значително по-ниска стойност се нареждат сирената. През 2014 г. са отчетени рекордните 190 млн. лв. приходи от износ, а общо от 2011 г. насам – 614 млн. лв. Ръстът спрямо 2007-10 г. е над 44%. Стойността на експорт на мляко (подсладено или не) е 6 пъти по-ниска – 98 млн. лв. за последните четири години (21 млн. лв. през 2014г.). То обаче е третата по ръст на износа категория с покачване от 5 пъти между 2007-10 и 2011-14 г.    

Пчелният мед е друг продукт, за който традиционно има търсене зад граница. Тази ниша успява не само да задържи позиции, но и стойността за 2011-14 г. нараства двукратно спрямо предходния четиригодишен период, достигайки 214 млн. лв. Само през изминалата година са реализирани количества за над 61 млн. лв.

В статистическата група на зеленчуците най-силни и традиционни позиции има износът на гъби – 152 млн. лв. за последните 4 години. Въпреки това тази стойност е по-ниска, както от предходния период, така дори от отчетената за 2003-07 г. Положително е, че през 2014 г. експортът от 56 млн. лв. е най-високият след 2005 г. (близо 58 млн. лв.). Друго характерно за България производство – това на краставици, губи пазари с най-бърз темп от всички категории необработена или първично обработена земеделска продукция. Между 2011 и 2014 г. общият износ е за 73 млн. лв., което е с 64% по-малко спрямо предходния период и с над 70% под данните за 2003-06 г. През 2006 г. експортът е бил за близо 71 млн. лв., след което се понижава през всяка една година, за да достигне 14 млн. лв. през 2013 г. За изминалата, извън България са реализирани количества за 19 млн. лв. Същата тенденция се наблюдава и при доматите, които от 19 млн. лв. през 2009 г. достигат едва 1,7 млн. лв. през 2014 г.  

От овощарството най-добре извън България се приемат черешите. За последните четири години износът варира от 26 до 39 млн. лв. (2013 г.). Паралелно с това се експортират и консервирани череши за над 40 млн. лв. годишно (извън обхвата на Таблица 1). Преобладаващата част от количествата са под формата на пулп и значително по-малко на пресен плод (2,4 млн. лв. за 2014 г.), който се продава и по-скъпо. До голяма степен това се обяснява с липсата на достатъчно големи, еднородни и качествени пресни партиди. България е сред световните лидери в производството на коктейлни череши. Повече за производството и пазара на череши можете да прочетете в нашия специализиран анализ.

Въпреки ниските обеми, обнадеждаващ сигнал са съществените ръстове през последните години при прасковите, малините, ягодите и сушените плодове. На фона на руското ембарго, приходите от чужди пазари за 2014 г. остават близки до тези от 2013 г. при плодовете и дори ги надминават при зеленчуците.

Любопитно е бързото развитие в износа на ориз и фасул, като вероятно става въпрос за първична обработка и пакетиране на вече внесени количества. При ориза е трудно да задоволим външното търсене с местно производство, особено като се има предвид безвремието, в което е изпаднало поливното земеделие. За фасула, обаче, страната ни разполага с условия за развитие на производство, което да се възползва от създаващите се позиции зад граница. Допълнителна предпоставка е включването на бобови култури като азотфиксиращи при изпълнението на изискванията за зелени директни плащания от тази година.

България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения. За съжаление, темповете на растеж в това направление изостават спрямо повечето категории и от 2000 г. оборотите варират между 25 и 45 млн. лв. Друг подобен пример е кориандърът, чийто износ от 39 млн. лв. през 2014 г. е по-голям от този на всяка категория в направления плодове и зеленчуци.

Интересна ниша са зеленчуковите семена за посев, където въпреки ниската стойност от около 10 млн. лв. годишно, износът през 2011-14 г. е нараснал двукратно спрямо 2007-10 г. и пет пъти в сравнение с 2003-06 г.

Макар повечето видове селскостопанска продукция да не впечатляват със стойността на износа си, при голяма част от тях се наблюдават положителни тенденции, изпреварващи темповете на нарастване на общия експорт на България. Тази динамика е един от най-добрите показатели в кои пазарни ниши страната ни има конкурентни предимства и накъде могат да се ориентират стопаните. В същото време считаме, че това далеч не са всички възможности пред тях и добрият бизнес модел може да добави нови цветове в палитрата на интензивно развиващите се направления в сектора.

 

източник InteliAgro

15:39ч. 25.09.2015г.
Още от категория "Мнения"

Вие може да оставите първия коментар.