Съвет на специалиста:

Как да озеленим сенчестите кътчета в градината

Как да озеленим сенчестите кътчета в градината

За много хора озленяването на сенчестата градина е истинско предизвикателство. Смята се, че там не вирее нищо, но това не отговаря на истината. В действителност прохладните места под клоните на дърветата, големите храсти и край дуварите са любимо място на голям брой цъфтящи растения, казва специалистът по озеленяване Росен Леков.

Една от тези китки е ипатиенса, известен у нас като циганче. Много хора подценяват това растение и го свързват предимно с парковото озеленяване. Но ако търсите жизнерадостни багри, които няма да изгубят яркостта си през цялото лято, то няма нищо по-подходящо от импатиенса. Освен че цъфти добре на сянка, има и друго предимство – цветето е пословично непретенциозно. Иска само редовно поливане и торене от време на време. Развива се добре както в саксии и висящи кошници, така и в земята. Съветът е да се чистят редовно увяхналите цветчета. Връхчетата на младите растения се отстраняват. Така циганчето се разклонява и става по-кичесто.

Размножава се чрез резници от страничните клонки, които лесно се вкореняват в пясък или перлит, без да се поливат. Дадат ли признаци на растеж, се пресаждат в по-големи саксии.

Освен циганчето на сянка растат добре и бегониите, копривките и лизимахията, която е почвопокривна. Идеална е за мрачните кътчета, защото е жълтозелена и внася пролетна свежест. Може да се гледа навън, без да се прибира.

Обикновено сенколюбивите растения са с по-дребни цветове. Но има изключения. Едно от тях е хемерокалисът, който обикновено се отглежда в саксии. Цветовете му са фуниевидни, обикновено жълтооранжеви, но има също бели и розови. За съжаление може да им се радваме само веднъж в годината. Според народните вярвания носи щастие на притежателите си.

Много пищно в розово или бяло цъфти и царствената хортензия. Цветовете й могат да се оцветят и в синьо, ако торим с амониев или калиев сулфат. Същият ефект се получава и чрез използване на торф, който се слага около корените в ранна пролет, за да се заложат сини цветни пъпки.

Една от най-големите трудности е да опазим хортензията от студовете, защото тя е топлолюбива и трудно издържа на височина над 600 метра. Не загива, но наземната й част умира всяка година. Напролет отново покарва, без да може да цъфти. Затова е хубаво да бъде засадена на завет - край дувара или до живия плет, който през зимата ще я пази от северните ветрове.

Мрачните алеи или плочникът под асмата могат да бъдат развеселени и с фуксията, известна като обичка.

Фуксиите са листопадни храстчета. Те са три вида – изправени, висящи или оформени като щамбови дръвчета, а окраската на цветчетата им варира от бяло и кремаво до лилаво и виненочервено. Периодът на цъфтеж обхваща цялото лято и достига до есента. Студоустойчиви са магеланската фуксия и сортът „Tom Thumb“, които могат да зимуват навън. Характерно за видовете, които издържат на по-ниски температури, е, че са с по-едри цветчета. По-малко издръжливите на студове се отглеждат само в саксии или като летни цветя в градината, а каскадните са със слаби и огъващи се стъбла и се използват за аранжиране на висящи кошници.

Обичките обичат влагата, затова трябва да се поливат редовно. Имат много горещи почитатели и единственият им недостатък е, че се напада лесно от белокрилки. По тази причана борбата с вредителите трябва да се води превантивно. Нужно е растенията да се пръскат редовно с подходящи инсектициди, като се обливат листата отдолу, където са яйцата на вредителите.

И накрая - да не забравяме две сенкоиздръжливи растения, типични за българския двор – здравецът, който цъфти през май, и чемширът. Латинското му име е sempervirens, което означава вечно жив. Любопитно е, че започва да цъфти на 20 г. и единственото, което не понася, е заблатена почва.

07:57ч. 29.06.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.