Интересът към създаване на нови бадемови насаждения расте. Но резултатите до голяма степен зависят от избора на сортове и посадъчен материал.
Най-много бадемови дръвчета се внасят от Гърция. Нашите разсадници също предлагат фиданки, но те не винаги са с добро качество. Има случаи, в които по технически и санитарни причини производството е близо до брак, а това води до загуба на енергия, време и средства за инвеститорите.
Често липсва и достатъчно информация за особеностите на сортовете и нужната агротехника, което води до лоши икономически резултати и обрича начинанието на провал.
В последните години например много търсени са фиданките с френската хибридна (бадемо-прасковена) подложка, наречена от автора й "GF 677". Тя има ценни качества, но изисква два-три пъти напояване. Много стопани купуват посадъчен материал с тази подложка и го засаждат в неполивни участъци, където семенната подложка от бадем е по-подходяща. Така търпят загуби от ранното изсъхване на дръвчета. Проблемът е, че в разсадниците не предупреждават за тези особености на подложката, а инвеститорите не търсят надеждна допълнителна информация.
Производството на бадеми не минаваше без трусове и в миналото. В Южна България и Варненско например са създадени трайни насаждения от три сорта, които имат общ изходен корен и страдат от едно и също генетично заболяване. За този злополучен опит разказва доц. Серафим Серафимов:
„Първият регистриран сорт у нас е Дабковият бадем. Всеки може да каже: "Та, това е наш сорт, щом е с българско название!" Всъщност става въпрос за бадем, внесен някъде през първата половина на ХХ в. Попада в полезрението на предприемчив инженер от Елена, преселил се на работа във Варна – инж. Дабков. Той го засажда. Някои любители овощари във Варненско го харесват, размножават, лепват му името на инженера и така става "български" сорт.
Този сорт обаче има италиански корен. Един италиански свещеник потърсва щастие в Новия свят. Тръгва през океана с шепа бадеми в дисагите. Там семената попадат на благоприятна почва и дават начало на ред "американски" сортове. Един от тях попада в разсадника на големия калифорнийски селекционер Лютер Бърбанк. Патентова го като сорт "Бърбанк" . На пръв поглед с ценни качества: едри, мекочерупкови плодовe, с добра родовитост в някои адекватно овлажнени райони.
Но овощарите забелязват някакво странно заболяване. Силните клончета се развиват през следващата пролет обезлистени - има само една малка розетка с листа на върха на клончето и там няколко единични плода. Наричат го "Щурав сорт" / Crazy" cultivar/, a самото заболяване "Bud faillure"/ липса на плодни пъпки/. Едва след години се изяснява, че болестта не е заразна, а генетична - предава се само по полов път. Големият руски селекционер Александр А. Рихтер обаче е подведен от прославеното име на Лютер Бърбанк. Внася този сорт с още много други в Никитската ботаническа градина. Оттам сортът за втори път навлиза и в България, като Институтът по овощарство в Пловдив го разпространява масово в Южна България и Варненско. Руското му название е "Никитски 62" .
Така "Бърбанк", "Дабков" и "Никитски 62", които всъщност са различните наименования на един и същи сорт, страдат от еднаква "болест". Тя мъчи стопаните през години с по-сухи и горещи летни месеци. Това неинфекциозно, но вредно заболяване, е характерно и за други "американски" сортове, в които в различна степен се проявява Бърбанковият италиански наследствен характер. Той може да се види дори в най-качественият еталонен сорт „Нонпарел“ и в неговия най-търсен наследник „Кармел“.
Днес „Никитски 62“, „Бърбанк“ и „Дабков“ не се произвеждат и внасят. В България се размножават и садят „Приморски“, „Никитски 526“, „Никитски 584“, както и сортовете на доц. Серафим Серафимов - „Аспарух“, „Старт“, "Юбилей“ и др., а също отличният френски „Фераньес“, но и „Тексас“, „Нонпарел“ и пр. От Франция и Испания навлизат първите в света самоплодни сортове – „Лоран“, „Мандалин“, „Франко, „Вайро и „Франколи“.
У нас съществуват благоприятни условия за отглеждане на бадеми в Бургаска, Сливенска, Старозагорска, Пловдивска и Хасковска област. Но бадемът може да вирее успешно и в други части на страната – по поречията на Дунав, край Струма, та дори в Западна Стара планина.
Условието за успех при отглеждане в полупланински райони са няколко – насажденията да бъдат на склонове със северно или североизточно изложение, което ще забави разпукването на плодните пъпки през пролетта, когато има опасност от измръзване, и второ, да се подбират най-късно цъфтящите сортове. Такива например са „Приморски“, „Ялтенски“ и „Фераньес“. Важно е закупените дръвчета да нямат зараза от рак по корените. Сортовете да се засаждат смесено за пълноценно оплождане. Самотно бадемово дърво е безплодно! За бадема важи онази чудна поговорка: „Сам войник в полето не е войник“, съветва доц. Серафим Серафимов.
4
