:

Как се прави компост

Как се прави компост

Есента е сезонът, в който трябва да се погрижим за почвеното плодородие. Един от начините е чрез добавяне на компост. Зад тази непозната за мнозина дума се крият практики, стари като света. Земята винаги се е хранила със сухи листа, трева, кори и клони. Смесени в едно и преминали през всички ферментационни процеси, те образуват субстрат, с който може да се подобри плодородието.

Отпадъците е добре да се оползотворяват на мястото на тяхното създаване. Това става в специален съд, наречен компостер. За предпочитане е да бъде от дърво, защото когато остарее, може да се начупи на парчета и да се използва, докато ненужния пластмасов контейнер задължително трябва да бъде предаден за рециклиране.

Възможно е да си направим компостер и сами. Важното е да има капак, който да пази съдържанието от дъжд и сняг. Отдолу се оставят  отвори за по-добро аериране.

След това почваме да редим пластовете. На дъното на контейнера се слагат малки клончета, които ще осигурят проветрение.

После се слагат по два-три реда кафяви отпадъци, които съдържат въглерод. Това са листа, бурени, парчета от дърво и други. На всеки два-три реда от тях трябва да има зелени отпадъци, богати на азот. В тази категория са остатъците от храна и окосената трева. Черупките от яйцата са много полезни, защото внасят калций, който е изключително необходим за стеблата на растенията. Между пластовете се посипва и малко почва.

Противно на някои твърдения може се ползва и орехова шума, която е добре да се смели. Листата на ореха съдържат йод, но това не пречи на ферментационните процеси. Под ореха няма растителност не заради йода в неговите листа, а заради дебелата му сянка, са категорични експертите. Не бива да допускаме наличието на болни растения, месни отпадъци, сготвена храна, кокали, кучешки и котешки изпражнения. Оборски тор обаче може да се прибавя. Кокоши също, тъй като той спада към към азот съдържащите фракции.

Материалът трябва да се разбърква редовно с вила или лопата, за да се избегне образуването на пластове и в него да влиза въздух. Целта е масата да се раздроби на малки парчета. Колкото по-дребни са те, толкова по-бързо се разграждат и толкова по-качествен ще бъде компостът, са категорични специалистите.

Компостът трябва да е влажен, но когато го стиснете в ръка, от него не бива да тече вода, защото, ако е прекалено мокър, ще започне процес на гниене. При повече влага, може да прибавим още кафяви материали и да разбъркаме. Ако пък е прекалено сух, прибавете още зелени съставки. По желание можете да прибавите вече готов компост като естествен ускорител на процеса.

Ако се спазва технологията, цялата процедура ще приключи за  20 дни, максимум месец. Полученият материал е шуплив, с тъмнокафяв цвят и ухае на гора.

21:08ч. 07.10.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.