Мнение:

Как японската „сламка“ намира почва в родното овощарство

 Как японската „сламка“ намира почва в родното овощарство

Доц. Серафим Серафимов,

специално за AgroLife*

Развитието на овощарството в България през последните години носи признаци  на обратен процес. Увлечени от възможността да се сдобият с „лесни“  пари от европейските фондове, много „стопани“ бързат стремглаво да съкратят времето за използването им, което води до грубо погазване дори на извечните природни закономерности.

Пътувате например с влак през Златното Загоре, така някога наричаха Тракия,  или през Мизия. Пред погледа ви се разстила родният чернозем, който прилича на мила бабина престилка от невиждани преди кенари. В нея са втъкани зелени полета с алени макове и гордо изправени магарешки бодили. Редом има стройно подстригани лозя, обгрижвани с ласки. Но до тях се виждат и такива, в които лозите срамливо се крият в плевели. По-нататък ще зърнете овощна градина, оградена с подвеждащо лъскава мрежа,  в която не е влизал нито предпосадъчен плуг-риголвач, нито дори продълбочител - разрохквач. С машина направо в тревясалия терен са изкопани дупки и в тях като в гърнета ще се засаждат овощните дръвчета. Няма съмнение – спестени са грижи и пари! Но и резултатът няма да е добър, защото с  механичната права лопата / ямокопател /стените се замазват,  почвата се уплътнява и корените на фиданките не могат да се разраснат. Така при проливен дъжд дърветата се оказват в яма с вода, а при суша пръстта се свива, отделя корените от стените и те загиват.

Видяно от влака, ще каже скептикът! Друго е да нагазиш в прясна почва, на живо. Но и на живо картината не е по-различна.

В едно малко айтоско село минаваш край модерно оградено тригодишно орехово насаждение – дело  на бенефициент на европейската програма. И тук вероятно е приложена същата технология на засаждане и част от дръвчетата са вече сухи клечки: почвената повърхност не е обработена, не е минал дори прост плуг. Все още „живите“ дръвчета са дребосъци – жална им майка: гладни, жадни, скрити в плевелите!  Явно, не са видели нито стопанин, нито контролен орган, който да проследи пътя на получените пари. А те може би са отишли за нов джип, скъп часовник или почивка на Канарите.

Някои наши фермери отиват още по-далеч в стремежа си бързода усвояват евросубсидии. През последните години в лозарството и овощарството си пробива път чужда агротехнология, обвеяна с първичен примитивизъм – „non-tilling culture”, което означава буквално „отглеждане без почвообработащи инструменти“. Тя е в синхрон с вътрешния мир на недисциплинираните бенефициенти. Разработена е и ”философски обусловена” от японски философ Фукуяма  при островните океански условия на Япония. Придобила е известност като „premаculture“, сиреч първобитно безмотично, безторово отглеждане, а по лично негово определение, наречена „сламката“. При нея торенето се замества от  оризова слама и гниеща трева, от патици, кокошки, овце и крави, отглеждани в самите градини… Не се извършва никаква предпосадъчна обработка на почвата, никаква защита от болести, насекоми и вредители, нито каквато и да е машинна почвообработка от засаждането до края на възможния експлоатационен живот на растенията. „Каквото Господ дал, каквото насекомите… пропуснали !“ Някакво пълно връщане към природата, т.е първобитно природосъобазно земеделие! Е, да - ако няма зад тебе  деца. Ако няма данъчни такси и тегоби. Ако обемът на плододобива / реалната икономика / не те вълнува.

Тази японска приумица и нейният американски вариант вече  се заселиха на някои места в България. Такива насаждения тънат в плевели, защото те, видиш ли,… създавали естествено биологично плодородие, подпомагано от дейността на естествените дъждовни червеи и другото многобройно хвъркато и пълзящо „население“  на почвата. Не се взема под внимание жестоката конкуренция за вода и храна между овощните дървета и „ливадата“ от милиони мощни плевелни растения. И всичко това при климатогеографските условия на нашата неокеанска страна, разположена на границата между сухия медитерански и умерения климатогеографски пояси. Тук имаме недостатъчни валежи, които са неравномерно разпределени – по-слаби тъкмо през активния вегетационен период, когато плодовете се наливат и зреят и когато  се залагат плодните зародиши за следващата година. Пренебрегва се конкуренцията между дъждовните червеи и растенията за гниещите растителни отпадъци, които са основна храна и за глистите. Вероятно има конфузно объркване на понятията „дъждовни червеи“ и „тор от калифорнийски червеи“. По същество с коренно различен характер и цел. Червеите изяждат гниещите вещества, преди да се минерализират и усвоят от корените. Те - корените на растенията, „всмукват“ само водни разтвори на минерализирани, т. е. напълно  разложени  органически остатъци и на природните минерални съединения. Корените не могат да гълтат камъни и слама, дори смлени  до наночастици!  От кореновите власинки, респективно от микоризните гъби при някои растения като цитрусовите и иглолистните, започва хранителният кръговрат при всички растения.Частен случай е листното подхранване, но пак с водни разтвори. Минерални разтвори→корени  ⇄ листа ⇄ пластически вещества / асимилати/  →корени. Всичко друго расте и се развива благодарение на листата / белите дробове /. Следователно, няма ли водно разтворими соли, няма листа, няма корени, няма живот!

В тази връзка заслужава внимание  едно често пренебрегвано или спестявано правило, което е почти в  синхрон с „премакултурата“ : унищожи листата, за да ги няма  плевелите! Това може да се постигне, без използване на вредните  култиватори и фрези, само чрез  3-4 летни  хода на лека дискова брана! Тя нарязва и смачква листата, разрушава и възела на живота - пъпната връзка между корени и листа / стъбло /. Дори поветицата, троскотът, паламидата и вълчата ябълка  се предават безропотно.

С всичко това искаме да напомним, че за прилагането на всяка технология са нужни много познания и че европейските субсидии не падат отгоре като манна небесна. Това са средства, изработени от европейските данъкоплатци с пот на челото и е светотатство да изтичат между пръстите ни. Поетесата Надежда Захариева, познала много житейска мъка и мъдрост, заключава: „Човеците сме склонни да си въобразяваме, че духовно сме абсолютно здрави, но понякога… грешим“ и цитира една горчива мисъл на Димитър Подвързачов от сборника „Еклесиаст“ – „…Думата Отечество произлиза от глагола тече, затова: – о, течете държавни и обществени средства към моя собствен джоб!“

Умният ни народ дума простичко:Веднъж  кратунка за вода, дваж кратунка – току виж – хлъц.

*Доц. Серафим Серафимов е основател на Опитната станция за южни култури в Поморие през далечната 1949 г. Там той извършва огромна научно-изследователска работа в областта на цитрусовите култури. Голямата му любов обаче е бадемът, който по думите му е една от най-ценните храни. Доц. Серафимов е автор на сортовете бадеми „Аспарух”, „Поморие”, „Юбилей”, „Старт”, „Привет”, „Черноморски”.

НЕГОВАТА СТАТИЯ СЪС СЪВЕТИ КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ БАДЕМИ, НАПИСАНА СПЕЦИАЛНО ЗА www.AgroLife.bg, МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

08:52ч. 07.02.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.