:

Кой движи цените на зърнените храни

Кой движи цените на зърнените храни

За разлика от други стоки зърнените храни се движат от фактори като цената на петрола и държавната намеса.

По-евтино гориво означава

по-евтини храни. Природният газ, чиято цена е вързана с тази на петрола, се използва за производството на торове. Други въглеводороди се използват за земеделска техника и за транспорт. Около 20% от себестойността на пшеницата идва от петрола.

Точно както поскъпването на петрола вдига цените на храните, така и спадането на цената му допринася за тяхното поевтиняване повече, отколкото корекциите в самия пазар, смята Агенцията на ООН за храни и земеделие.

На теория, когато цените се качват, производителите би следвало в отговор да увеличат добива. Поетапното поскъпване на петрола обаче не беше последвано от съответни инвестиции в земеделието.

Инвестициите в земеделието обикновено идват с голямо закъснение, защото трябва време, за да се култивира нова земя и да се отгледат допълнително култури. Дори и при това положение обаче развитите страни сякаш не обърнаха внимание на ценовите сигнали от 2008 и 2011 г., основно заради кредитната криза и липсата на неизползвана обработваема земя.

В развиващите се страни, особено в Азия и Африка, производството се увеличи. Само Индия допринесе с 29% за ръста на глобалния добив на пшеница в периода 2005 - 2013 г. Китай, Индия и Виетнам заедно са осигурили 61% от ръста в добива на ориз за същия период.

Там обаче не пазарът, а правителствата стимулират този ръст. В трите случая политиците подкрепиха местното производство, след като разбраха, че скоковете в цените могат да застрашат хранителната сигурност на страните им.

Индия например увеличи субсидиите за торове и енергия за земеделци и опрости дълговете на дребни производители, като им предложи нови кредити. В същото време смъкна цените за потребителите, като отвори резервите си, но пък увеличи гарантираните цени, при които купува излишъците зърнени храни от производителите.

Каквито и излишъци от храни да се произведат,

държавната намеса

води до покачване на цените. Когато например цената на ориза започна да се покачва през 2007 г., Китай, Индия, Виетнам и други производители започнаха да ограничават износа. Това може и да е добре за вътрешното потребление, но е зле за всички останали.

Ембаргото на Индия удари съседен Бангладеш. През 2007 г. 95% от внесения в страната ориз беше от Индия, а през 2009 г. - едва 3%. Цените се вдигнаха двойно.

Експерти от Световната банка изчисляват, че ембаргото за износ от големите производители е равно на 45% от увеличението на цените на ориза на глобалните пазари.

По в. "Капитал", с малки съкращения

 

16:35ч. 11.10.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.