Инвестиции в стопанства:

Млади фермери настояват за диференциран подход в ПРСР

Млади фермери настояват за диференциран подход в ПРСР

 

 

Национално обединение на младите фермери в България (НОМФБ) предлага промени в начина на финансиране по мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". Според организацията така ще се постигне по-справедливо и правилно разпределяне на средствата, като ще се облекчи финансовата тежест върху малките земеделски производители. Публикуваме писмото на организацията без редакторска намеса:

  1. Предлагаме по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ да бъде направено разграничение между „малки“, „средни“ и „големи“ проекти:

     малки проекти – такива с обща стойност на инвестициите до 200 000 евро;

     средни проекти – такива с обща стойност на инвестициите от 200 001 до 500 000 евро;

     големи проекти – такива с обща стойност на инвестициите над 500 001 евро;

    2. Предлагаме основният интензитет на подпомагане (без допълнителните проценти вследствие на покриване на определени условия) да бъде както следва:

     за малки проекти – 50%

     за средни проекти – 40%

     за големи проекти – 30%

    3. Предлагаме тавана на общата стойност на инвестициите в рамките на един проект да бъде:

     750 000 евро.

II. Обосновка за направените предложения:

1. При намаляване на основния интензитет на подпомагане под 50% основния натиск ще падне върху по-малките и средни фермери, които нямат възможност да осигурят голям процент собствено съфинансиране на дейностите по един подобен проект. В същото време тези фермери не са чак толкова малки, че да участват в ТПП, тъй като техният СПО е над 8000 евро. И към момента точно тези фермери изпитват най-голяма трудност в осигуряването на собственото финансиране. Почти в 100% от случаите тези фермери осигуряват необходимото съфинансиране чрез банкови заеми, които и в момента (при финансиране м/у 50 и 70%) е трудно да си осигурят, тъй като не могат да покажат високи доходи. Намаляването на интензитета на подпомагане ще има най-голям НЕГАТИВЕН ефект точно за фермери с проекти до 200 000 евро, като по този начин ще отдръпне тези земеделски стопани както от кандидатстване по ПРСР, така и от земеделската дейност като цяло, поради невъзможността да бъдат достатъчно конкурентноспособни и да се модернизират.

Ефектът, който ще се постигне с подобна мярка ще е точно обратния от планираните и

желани ефекти от ПРСР 2014-2020 г. и отново ще даде конкурентно предимство на по-големите фермери. Затривайки малките фермери, като се дават преимущества на по-големите, ще има и сериозен негативен ефект за българското земеделие като цяло, тъй като ще ограничи предприемаческата инициатива и възможността за развитие, създаване на иновации и работни места.

2. Намаляването на основния интензитет на подпомагане за всички проекти, без те да бъдат диференцирани по размер, НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ЖЕЛАНИЯ ЕФКЕТ СУБСИДИИТЕ ДА СТИГНАТ ДО ПОВЕЧЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ, тъй като от кандидатстване по програмата ще отпаднат по-малките проекти (до 200 000 евро) и в конкурентния подбор ще останат само големите. Тази мярка ще има обратен ефект, като вместо до повече кандидати (с по-малка стойност на инвестициите) парите ще достигнат до по-малък брой кандидати (със стойност на проекти близка до максималния размер на подпомагане).

Поради тази причина, ние предлагаме диференциран подход, при който да се разграничат проектите по техния размер и съответно да има диференциран основен процент на подпомагане. Прилагането на единен процент на подпомагане за проекти на стойност от

15 000 до 1 000 000 евро не е ефективен подход.

3. Не на последно място, с цел да се постигне по-справедливо разпределение на бюджета на подмярка 4.1. предлагаме таванът на общата стойност на инвестициите за един проект, предложен от самостоятелен кандидат да бъде максимум 750 000 евро. Мотивът за тази мярка е, че проекти с по-висока обща стойност на инвестициите от посочената по-горе, които са и достатъчно ефективни (като се вземат предвид показателите за ефективност на инвестицията) могат да бъдат финансирани по начини, различни от ПРСР 2014 – 2020 г.

 

08:45ч. 17.12.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.