:

Кое е най-доброто място за агробизнес в България

Кое е най-доброто място за агробизнес в България

Къде да започнете успешен агробизнес? Невероятно, но ако се опрете на статистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за печалбите от дейността в сектора, най-бедният в целия Европейски съюз Северозапад (който журналистите обичат да определят като СеверозаПаднал) се оказва едно от най-добрите места за земеделски бизнес.

Според статистиката на агроведомството най-високи средни печалби отчитат стопанствата именно в Северозападният район на България (Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен), следвани от Северният централен (Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра) и Югоизточният (Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол).

Житницата на България - Добруджа, която в административното разделение по икономически региони за развитие попада в Североизточният (Варна, Добрич, Търговище и Шумен), е едва на четвърто място, а в „западналата“ част от страната (Северозападът) финансовият резултат е около 60% по-добър от нея.

 

Какво казва статистиката

 

Според сухите числа средният нетен доход (т.е. чист доход) от дейността на стопанствата в Северозапада през 2013 г., към който момент са официалните данни на МЗХ, е бил 32 706 лева. В Северният централен район сумата е 25 714 лева, в Югоизточният – 22 313 лева. Най-малко се печели в Югозападният район за развитие, в който са областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София – град и София – област. Трябва да се отбележи, че този регион в същото време е икономически най-развитият в България, с най-висок БВП на глава от населението.

 

Какво показват числата

 

Регион

Брой стопанства

Среден размер (дка)

Нетни приходи (лв.)

Северозападен

9965

860,5

32706

Северен централен

12435

608,5

25714

Североизточен

11236

750,2

20061

Югозападен

16866

164,1

9640

Южен централен

31305

169

11397

Югоизточен

14050

573,5

22313

 

 

Откъде идва изненадата?

 

Всъщност, обяснението на този феномен е просто. Най-високи са печалбите в най-бедния регион, защото цената за наем на земята е най-ниска. А средните стопанства там са най-големи.

Ако сравним например разходите за наем на земя ще видим, че в Североизточна България те са почти двойно по-високи, отколкото в Северозападна, при почти съпоставими разходи за заплати и осигуровки. Именно този детайл от статистиката обяснява драматично голямото предимство на „западналата“ България пред земеделски най-бурно развиващата се Добруджа например. Скъпата аренда изяжда печалбата на земеделските производители в Добруджа и в крайна сметка прави бизнеса в този регион по-нерентабилен отколкото във Видин или в Монтана..

 

Регион

Разходи за заплати и осигуровки лв.

Разходи за наем на земя лв.

Северозападен

15444

23696

Северен централен

14860

21763

Североизточен

16516

39502

Югозападен

4336

2305

Южен централен

5019

3444

Югоизточен

13129

12565

 

Защо обаче региони като Югозападният и Южният централен, където разходите за наеми на земя и за заплати са най-ниски, остават далеч назад в общата класация по доходи? Там, отново според статистиката на МЗХ, стопанствата са много по-малки, а делът на наетата заемя в разходите е почти символичен. При тях общият доход може да е най-малък, но рентабилността е най-висока. В Северозапада чистата печалба от декар излиза средно 38 лв. В Северният централен регион - 42 лв./дка. В Североизточният тя е едва 26,74 лв.8дка. В същото време сметките за Югозападният са 58,74 лв./дка. За Южният централен сумата е внушителните 67,43 лв., а за Югоизточният - 38,90 лв.

 

Регион

Среден размер на стопанството (дка)

Наета земя от стопанството (дка)

Работна ръка

Северозападен

860,5

740,7

2,8

Северен централен

608,5

535,1

2,3

Североизточен

750,2

682,1

2,5

Югозападен

164,1

139,6

1,9

Южен централен

196

167,4

1,8

Югоизточен

573,5

518

2,5

 

Изводът се налага сам – ако смятате тепърва да стартирате в сектора, не се хвърляйте в най-богатите и апетитни региони като Добруджа, където жестоката конкуренция свива нормите на печалба. Фокусирайте се там, където по-лесно ще успеете.

 

 

Какво показват числата за различните по размер стопанства (малки, средни и големи) и по тяхната специализация (животновъдни и растениевъдни)– четете в следващите дни.

 

07:30ч. 05.10.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.