Екзотично:

Отгледайте си "маймунски банан" в България

Отгледайте си

Пау-пау, известен повече като "маймунски банан", може да вирее и в България. Този екзотичен вид с произход Северна Америка, внесен  у нас преди десетина години от инж. Александър Драготинов,  расте и плододава успешно в с. Велика, Бургаско , с. Панаретовци, Сливенско, в с. Избегли, Пловдивско и др. Стройната му  корона, покрита с големи светлозелени листа, разнообразява декора на дворното пространство, а плодовете му са не само вкусни, но и лековити. Има данни че предпазват от рак, особено от аденом на простата.

Доц. Серафим Серафимов дава някои полезни съвети за отглеждането на това екзотично растение:

 

Пау-Пау (Аzimina triloba) е разпространен от Мексиканския залив до Мичиган, а някои видове дори до Онтарио, Канада.Усилено се интродуцира в други райони на планетата с прoхладен климат, защото издържа до -25°С. Достига 11 м височина и 30 см дебелина на стъблото. Короната му е с разперени, слабо обраснали клони  като приосновните могат да бъдат леко наведени. Кората му е белезникавосива и гладка. Листата са твърде големи - до 13 см ширина и  до 33 см дължина, светлозелени, голи. На слънчево място увисват надолу, а при засенчване са изправени встрани. Цветовете са увиснали като на ходжовото лале. Любопитно е, че се отварят преди разлистването. Те са като камбанки с три червени чашечни и 6 венечни листчета в два реда, които постепенно стават чернокестеняви.

Плодникът се развива по-рано от тичинките, поради което Пау-Пау е самобезплодно растение -  задължително трябва да има наблизо друго растение /семеначе или присадено/, т.е. друг сорт, по възможност  цъфтящ по същото време. Плододаване започва при достигане 1,80- 2 м височина.

Опрашва се от бръмбари и мухи, защото миризмата му отблъсква пчелите. Плодовете наподобяват банани, но само по форма. При нас плододава без чуждо опрашване, но добивът е по-слаб.  При слаб летеж на  насекоми, трябва да се проведе изкуствено опрашване – с малка фина четчица за акварелни бои се взема прашец от едното растение и се нанася на близалцето на другото и обратно. Не бива да се прекалява с това допълнително оплождане, защото  претоварването води до издребняване на плодовете и отслабване на дървото. Може да причини и пречупване на клони. При по-голям добив е препоръчително съкращаване или отрязване на част от клоните, за да се балансира хранителния кръговрат.

Как се консумира?

Пау-пау е лакомство не само за маймуните, но и за „хомо сапиенс“. Плодовете са овални, почти бъбрековидни, леко прищипнати по средата, с гладка сивозеленикава кожица. При узряването придобива матов сивозелникав цвят, а при пълно узряване леко пожълтява.

Основният признак за зрялост е омекването на плода. Желателно е да се изпревари пълното омекване, защото плодовете започват да падат на земята. Добре узрелите са годни за ядене до три дена, след което може да започне ферментация. Добре се запазват замразени или стерилизирани.  Недозрелите се съхраняват в хладилник до две седмици, но след изваждане от хладилника трябва да останат при стайни условия за дозряване. При по-дългото съхраняване влошават качеството си.

Плодовото месо е жълтеникаво, кремообразно и сладко,  по-меко от това на авокадото и съдържа специфични мазнини. Ароматът му е приятен  и изпълва помещението, в което се съхранява. Вътрешността се изгребва с лъжичка или се изсмуква през отвор в обвивката.

С него може да се укрепва почвата

Пау-Пау се развива оптимално на добре дренирана слабо кисела почва (рН 5.5 – 7), но в много заливни райони в Северна Америка се използва за укрепване на диги и други земни насипи. Това се дължи на високата му способност да образува издънки, подобно на облепихата. За засаждането на растението трябва да изберете място, защитено от силните ветрове, защото те повреждат широките му листа. Неблагоприятни са клисавите почви. Предпочита леко засенчване от дървета с пъстра сянка, особено в по-млада възраст. Почвата трябва да се подържа умерено влажна,  свободна от коренища.

Размножава се предимно със семена. Семенните растения може да имат разнообразие в едрината на плодовете, но това не влияе върху вкусовите им качества. Семената не трябва да се държат на сухо повече от един месец. Те поникват само след рътене /стратификация/ в продължение на 90 до 120 дни при температура  0 до 5°С. Рътенето може да се реализира направо в почвата – засяват се в полски условия в края на есента. В такъв случай поникват едва в края на юли или август.

Както се каза по-горе не е задължително облагородяване. Пау-Пау се размножава и с коренови резници, които се вкореняват лесно. Трудно се вкореняват резници със зряла тъкан. При прерязване на скелетни разклонения /както при хинапа/ се развиват много коренови издънки, които след формиране на брадеста коренова система се отрязват и засаждат на избраното място. Не трябва да се отрязват много корени за резници, защото може да  отслабне дървото. Или ако се произвеждат  повече издънки, трябва да се съкратят или дори отрежат част от клоните за балансиране с намалената коренова система. Такива коренови издънки се изваждат и засаждат без съхраняване -  само напролет към момента на започване на новия растеж. Това отговаря на времето за събиране на резници  за вкореняване на смокинята – именно през пролетта, когато се повишава съдържанието на растежни фитохормони /естествените стимулатори/ – те подобряват процента на вкореняване.

11:32ч. 25.06.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.