Според действащата нормативна уредба в ЕС производителите са длъжни да посочат всички съставки на хранителните продукт върху етикетите. Върху тях се посочват и т.нар. Е-та.
Това са хранителни добавки от натурален или изкуствен произход - подсладители, консерванти, оцветители, емулгатори, ароматизанти и др., чието използване през последните години се разширява, защото стоките трябва да имат по-висока трайност, както и добър търговски вид. Никой няма да си купи покафеняла луканка, оранжева лютеница или месо, което не е розово на цвят, обясняват производителите и са прави. Важно е обаче да се спазват разрешените концентрации. А потребителите да бъдат добре информирани за значението на кодовите названия. Това е задължително, когято храните се дават на деца или имаме някакви здравословни проблеми.
Индексите от Е182 до Е199 например, които виждаме върху опаковките, означават, че в продукта има наличие на оцветители, а от Е200 до Е299 - на консерванти. Натриевият бензоат пък е под номер Е 211. Той обаче има гастрогенно действие, което означава, че хората със стомашно-чревни проблеми трябва да го избягват. Напитки, в които има хинин, като тоника, не трябва да се дават на бременни и деца. Под Е 951 се крие подсладителя аспартам и тези, които са алергични към него, трябва да знаят това означение.
Разработването на критерии за оценка на безопасността на добавките в Европа започва през 1955 г., когато е взето решение за създаване на Обща експертна комисия по добавките в храните (JECFA) към Организацията по прехрана и земеделие (FAO) и Световната здравна организация (WHO). След 2002 г. европейският орган по безопасност на храните (EFSA) извършва оценка на приложимостта на добавките, преди те да бъдат разрешени за използване.
Наред с това е разработена единна международна система за номериране на тези съставки. Така всяко вещество, което е одобрено за използване, е с определен номер и се предшества от буквата Е.
0
