Становище на ИнтелиАгро:

Плюсове и пропуски в схемите за обвързана подкрепа след 2016 г.

Плюсове и пропуски в схемите за обвързана подкрепа след 2016 г.

Съгласно член 53, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 до 1 август 2016 г. държавите членки могат да преразгледат решенията си относно доброволно обвързаното с производството подпомагане.

Относно направените предложения от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) за внасяне на промени в схемите за обвързана подкрепа, изказваме следното становище:

Похвален е опитът на МЗХ да прецизира схемите за обвързано подпомагане като създаде повече стимули за насърчаване на реалното производство. Трябва да се подчертае като безспорен плюс и фактът, че това става на базата на някакъв анализ на досегашното им прилагане и достигнатите резултати.

Положителните моменти, които сме длъжни да споменем са следните:

- Отпадане от схемите за подпомагане на тикви, зелен фасул, грах и орехи;

- Увеличаване на минималните добиви, които производителят трябва да докаже, за да получи плащане;

- Обособяването на отделни схеми за култури, в които подпомагането досега е заемало твърде голям дял (над 25%) от преките разходи за отглеждането им;

- Въвеждането на горна граница за броя на млечните крави в стопанство – до 250 вкл.;

- Обвързване на подпомагането с реализираната продукция;

- Разделянето на Схемата за подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол на две отделни схеми според направлението с минимален праг от 20 животни в стопанство от една порода;

- Ограничаване подпомагането за малките овце- и козевъдни стопанства (10-49 животни);

В така направените предложения обаче намираме следните пропуски:

Използваните технологични карти за плодове и зеленчуци трябва да се прецизират, като се вземе предвид технологичното развитие и интензивните практики в земеделието от последните десетилетия. Това ще даде отражение както в разходната част, така и в приходната и в средните добиви;

Подпомагането ще бъде по-целенасочено, ако фокусът на обвързаната подкрепа се стесни допълнително до 3-4 култури при плодовете и същия брой при зеленчуците на база на анализ на конкурентоспособността, трудоемкостта и потенциала за развитие и се осигури дългосрочен ефект от прилагането на субсидията. Европейският опит също показва, че обвързаната подкрепа се насочва много фокусирано за максимален ефект. За пример може да дадем плодовете, при които Полша подпомага само два вида (ягоди и малини), Румъния – 4, Франция – 4, Гърция – цитруси и праскови;

Въвеждането на диференцирана ставка за стопанствата до 30 ха едва ли ще доведе до търсения ефект, но пък ще усложни прилагането на ѝ. Опитът от въвеждането на Преразпределителното плащане по СЕПП показа, че стопанствата между 30 и 150 ха масово се раздробяват, а държавата няма волята да преследва нарушителите;

Така предложените промени в сектор „плодове“ и „зеленчуци“ за доказване на минимални добиви не дават отговор на въпроса производителите, които преработват собствена продукция или продукцията им позволява по-дълго съхранение (например ябълки, лук), ще подлежат ли на подпомагане;

Не намираме подпомагането на оранжерийните производители за целесъобразно. Те по дефиниция следва да са по-конкурентни и с по-голяма финансова мощ;

Необходимо е да се увеличи минималният брой животни при схемите за животни, които не са под селекционен контрол, за да се стимулира увеличаването на средния брой животни в по-малките стопанства (с 10-50 животни). Това може да стане с диференциране на ставката в комбинация с други мерки (например държавно подпомагане кредитирането за закупуване на животни за сметка на преходната национална помощ).

Основна задача на държавната политика в сектора би следвало да бъде как по-малките стопанства да пораснат и станат стабилни икономически единици, а не да ги обрича на мизерия. Редица изследвания и световния опит от последните десетилетия показват, че икономическа ефективност в животновъдството се постига при размер на стадата от средно 40-50 животни при кравите и минимум 200 при овцете и козите;

При разработването на предложенията за ставките в животновъдството не става ясно на базата на какви икономически допускания са базирани те. Съотношението на субсидията между отделните видове животни не е съобразена с реалностите и бизнес цикъла; 

Минималният добив на мляко, който трябва да бъде доказан е обидно нисък спрямо всякакви критерии и спрямо реалността в страната и не стимулира продуктивността, конкурентоспособността и изсветляването на сектора, които са поставени като цели от МЗХ. Абсолютният минимум би следвало да бъде 5000 кг на млечна крава под селекционен контрол, 3800 кг на млечна крава в равнинен район и 2800 кг за крава в планински район. Заложените в момента минимални добиви единствено могат да демотивират стопаните да полагат необходимите грижи за животните и да повишават своята конкурентоспособност.

Диференцирането на ставките за животни под селекционен, особено при толкова ниски добиви означава да се пилее финансов ресурс;

Новите предложения в сектор животновъдство като цяло са твърде неясно разписани и защитени, те няма да постигнат някакъв благоприятен ефект, но ще затруднят изключително много прилагането на схемите и контрола от страна на администрацията, което създава предпоставки за опорочаване на схемите.

И накрая, но не на последно място, начинът и времето, по които става обявяването на предложенията за промени в схемите напълноизключва възможността за широк дебат и даването на аргументирани предложения за подобряване на схемите от неправителствения сектор;

Опитът досега, включително така направените предложения за промяна в схемите за обвързано подпомагане, дава основание да смятаме, че липсва цялостна визия за държавна политика в селското стопанство. Директните плащания и обвързаното подпомагане не могат да се разглеждат като отделен механизъм за подкрепа, а би следвало да са част от инструментариума на МЗХ за развитие на сектора, включващ схемите и мерките по Първи и Втори стълб на ОСП, държавните помощи, работата на подопечните регулаторни органи като БАБХ и ИАСРЖ, контролът върху развъдните организации и цялата верига на храните – от фермата, през преработвателните предприятия до крайния продукт.

 Оставаме на ваше разположение за всякакви въпроси, коментари и тълкувания по изложените по-горе аргументи.

www.inteliagro.bg

15:29ч. 01.08.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.