:

Как ще стане? Нов закон за виното трябва да бъде приет до края на годината

Как ще стане? Нов закон за виното трябва да бъде приет до края на годината

Европа ограничава лозята ни в името на качеството.

Засаждането на нови лозови масиви от Нова година ще бъде ограничено и строго контролирано от Европейския съюз (ЕС). Променените правила са записани в изцяло нов закон за виното и спиртните напитки, който отменя сегашните нормативи и регламентира какво ще се случва в бранша до 2030 г. Какво предстои (или трябваше) да се случи разяснява Венета Начева във в. "Сега".

Срокът за обществено обсъждане на проекта изтече преди около месец. Предстои да бъде одобрен от правителството и гласуван в парламента до края на годината.

Законът ще отразява новата система на ЕС за обща организация на пазарите на селскостопански продукти. Основната цел е да се ограничи създаването на нови лозови насаждения.

Мотивите, според нормотворците от Брюксел, са, че така ще се запазят качеството на европейските вина и традициите във винопроизводството, утвърдени на Стария континент. Това всъщност е един от най-строго регулираните и контролирани отрасли от ЕК.

Според новите изисквания годишно у нас ще се дават разрешения за нови насаждения, които не трябва да надхвърлят 1 на сто от наличните площи през предходната година. Това прави около 6000 дка при 600 хил. дка лозя в момента. Техният размер ще се засича към 31 юли.

Разрешителният режим вече е в сила - той действа от началото на тази година и ще важи до края на 2030 г., но изискването е всички правила да се запишат в закон.

Защо толкова малко - само 1%,

бе първата масова реакция при публикуването на проекта на закона.

И това е обяснимо - страната ни има традиции, сериозен потенциал за развитие на отрасъла и далеч не е сред най-големите световни производители.

Оказва се, че в сравнение с други страни членки процентът за България дори е леко завишен.

"Заедно с Унгария нашата страна получи правото да увеличава лозовите насаждения за винопроизводство с 1% всяка година. В Германия разрешеното е 0.2 на сто, а в Италия, към която бяха насочени основно новите регламенти - едва 0.1 на сто", разказа пред "Сега" инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към Министерството на земеделието и храните.

Това е институцията, която ще следи за изпълнението на регламента. Тя ще издава разрешителните и, както и досега, ще контролира дейността на производителите на винено грозде и вина. Това не засяга асмата на двора или личното лозе, но площта, над която започват да важат европравилата, е 1 декар. Ограниченията не важат и за производители, които не продават продукцията си.

Агенцията ще проверява дали са изпълнени издадените разрешения в съответния срок и дали са спазени размерите на определените площи. Всъщност държавата вече е приложила част от регламентите на ЕС. До края на миналата година от агенцията са били "продадени" правата за засаждане на 200 хил. дка лозя от т.нар. национален резерв. Правото на засаждане струва 1.50 лв. на декар и производителите на вино вече са платили тези права.

"Някои купиха правата за 2000 - 3000 декара, други за 20 хил., 30 хил. и дори 50 хил. декара", обясни инж. Коев. Този резерв, с който общите площи стигат 800 хил. дка, обаче не се брои като основа за издаването на нови разрешителни.

Има още една особеност - който си е купил права за засаждане след 1 януари 2016 г.,

няма да може да ползва еврофинансиране за проекта си.

Ще трябва да го реализира със собствени средства.

Преди години страната ни получи разрешение от Брюксел засаждането на лозя с права от националния резерв да бъде финансирано от Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор - това е финансовият инструмент за сектора от ЕС. Европейското подпомагане покриваше 75% от направените разходи за създаване на новия масив. Той трябва да бъде изграден най-късно до 31 юли 2018 г.

И тук процентът за България бе завишен - в останалите страни в Евросъюза подпомагането не надхвърля 50 на сто.

Много по-важно за бранша е извоюваното право на т.нар. трансфер на лозя. Ако даден производител има нова земя за лозови насаждения, макар и да няма право да увеличава площите, той може да изкорени изтощените стари насаждения и да засади млади лози на друг терен - с по-добри характеристики като почва и климат.

"Например изкореняваш в Шуменско 100 декара и ги засаждаш в Ямболско", обясняват експертите от агенцията по лозята.

При нарушение на срока, за който е издаден лицензът за нови насаждения, глобите са от 100 до 1000 лв. за физическите лица и от 1000 до 10 хил. лв. имуществена санкция за фирми и еднолични търговци. Тези разрешения се отнасят както за засаждане, така и за презасаждане в рамките на старите площи.

За да се следи дали всички изисквания се спазват, се предвижда

да се поддържа лозарски регистър.

Режимът е строг - след като е засадил лозя в рамките на полученото разрешително, производителят подава уведомление до агенцията по лозята за извършените дейности.

Същото важи и за изкореняването на лозя при нарушение на разписаните площи, като изрично се казва, че то е за сметка на нарушителя. Има и подробни указания за преобразуването на правата за засаждане или за презасаждане - за това също се искат разрешителни. Важното е да се спази срокът за подаване на заявления за промени на правата - до 31 декември 2020 г. или не по-късно от 3 месеца преди изтичането на тези права, ако са по-стари.

Всички тези "привилегии" България е извоювала, присъединявайки се и подкрепяйки общата европейска политика в сектора на вината. Става дума за ограничаване на вина в ЕС от т.нар. Нов свят - Калифорния, Аржентина, Чили, Нова Зеландия или Южна Африка, за сметка на защита на тези от Стария - Бордо, Бургундия, Риоха, Северна Италия или Австрия.

Затова и според директивата са потвърдени (защото ги има и в сега действащия закон, б.а.) изискванията към вината със защитено наименование на произход. В България се определят 5 географски лозарски региона - северният "Дунавска равнина", източният "Черноморски", подбалканският "Розова долина", южният "Тракийска низина" и югозападният "Долината на Струма".

В определението за ракията е посочено, че сред районите за защитено наименование са Ново село, Сухиндол, Никопол, Евксиноград, Сливен, Любимец и Първенец. По отношение на ракията е разписано и какви може да са плодовите ракии освен традиционните гроздови - само сливови, ябълкови, кайсиеви, крушови, прасковени, черешови и малинови.

Отделно са записани питиета като мента и мастика и не на последно място - видовете оцет, включително балсамовия.

България получава и европейско финансиране по линия на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Тя е отделен инструмент от Програмата за развитие на селските райони. За периода 2009 - 2013 г.

за инвестиции в лозя чрез субсидии бяха предвидени 112 млн. евро

и те са усвоени без нито един загубен лев.

В новия период, който сега върви - 2014 - 2018 г., парите са увеличени на 133.8 млн. евро. Тук, освен пари за лозовите насаждения, са предвидени и 7.5 млн. евро за реклама и промотиране на българските вина.

Програмата също ще се управлява от агенцията по лозята и там се кандидатства с проектите, подготвени от производителите за нови дейности по засаждане или реклама. Благодарение на субсидиите, ако винопроизводител има инвестиционен план от 1 млн. лв., може да получи 750 хил. лв. безвъзмездно от европейските фондове.

Целта на мярката за популяризиране е увеличаване на пазарите на българските вина. Средствата се отпускат за вина със защитено наименование за произход, защитено географско указание или за сортови вина без произход или указание.

Сред пазарите, към които се насочват българските вина, на първо място е посочена Азия - Китай, Япония, Тайван, Сингапур, Виетнам, Тайланд, Южна Корея, Индия. След това вниманието на производителите трябва да е насочено към Африка - Алжир и Ангола.

В Европа в "таргет групата" са Русия, Украйна, Казахстан, Беларус, Швейцария и Норвегия. В Северна Америка пазарите са САЩ, Канада и Мексико, а в Южна Америка - Бразилия и Венецуела.

Възможността за добавянето на алтернативни пазари обаче не е изключена в този програмен период, както е записано в условията на програмата.

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

В България са регистрирани 3217 лозарски стопанства и 263 винопроизводители. 65 от избите са създадени с чуждестранни инвестиции. В момента се изграждат нови 19 винарни.

Сивият сектор според ИАЛВ е между 5 и 10%.

През последните години у нас дойдоха много чужди инвеститори, а конкуренцията спомага за създаване на по-добра продукция, казват от агенцията. Вече има французи с по 15-20 винарски предприятия.

В други случаи българи се връщат от чужбина и се захващат успешно с винопроизводство. Освен положителен икономически ефект и печалба, има и социален - районите не се обезлюдяват. Сезонно в гроздобера са заети от 250 хил. до 280 хил. души.

През миналата година от участия в международни конкурси имаме над 150 златни отличия. Основни пазари в момента са страните от Западна Европа, Полша, Русия, Китай и САЩ. Сривът в износа към Русия в сравнение с преди три-четири години вече е намален наполовина.

В България се продава над 100 млн. литра родно вино годишно. Износът на вина за ЕС запазва нива от около 40 млн. литра годишно. Експортът за трети страни обаче намалява - ако за 2015 г. са били изнесени 9.3 млн. литра вино, то до септември тази година те са едва 4.3 млн. литра, сочат данни на финансовото министерство.

През тази година реколтата от грозде бе добра и по предварителни оценки се очаква произведеното вино да е в рамките на 150 млн. литра. В същото време, по данни на Международната организация по лозарство и винарство, световното производство на вино през тази година е оценено на 259.5 милиона хектолитра (35 млрд. бутилки), което е с 5.3 процента по-малко спрямо 2015 г.

На снимката: Ритуално подрязване на лозите в село Пиргово, Русенско

20:26ч. 14.11.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.