
Ниските температури през януари са причина за частични измръзвания по южните култури в почти всички райони на страната. Най-засегнати са райските ябълки, смокините и нарът. При тях пораженията са около 10-15%.
Прасковите обаче издържаха на зимните студове, съобщи за AgroLife.bg проф. Аргир Живондов. Дори да има измръзнали пъпки по върховете, това е в рамките на нормалното, коментира професорът.
Ранноцъфтящите овощни видове (бадем, кайсия, праскова) се повреждат по-често не от ниските температури през зимния покой, а от късния мраз и сланите в края на зимата и началото на пролетта, тъй като лесно се подбуждат към развитие от краткотрайните затопляния. Най-чувствителни са цветовете и малките завръзи, които могат бъдат повредени при температури от порядъка на минус 1-2 градуса. Така например пострада реколтата от кайсии в Силистренско през март миналата година.
Тази година пролетта настъпва по-плавно. Надеждата е пробуждането на дръвчетата да стане постепенно и да няма щети върху реколтата.
Във високите полета и котловините обаче е възможно да има щети. В тези случаи трябва да се предприемат мерки за стабилизиране на засегнатите насаждения. Необходима е своевременна борба с подходящи фунгициди против опасната "брашнеста мана", а наесен овошките трябва да се третират с 2,5-3% бордолезов разтвор.
Зимните пръскания вече трябва да са приключили. Но ако сте закъснели и все още пъпките не са набъбнали, може да „облеете“ дръвчетата с 1% бордолезов разтвор или друг мед съдържат препарат.
По отношение на резитбата на прасковите трябва да припомним едно важно правило. Всички къси плодни клончета, т. нар. майските букетчета и късите клонки до 5 -8 см, се изрязват изцяло, тъй като формират слаби, невкусни плодове. Обратно, при кайсията, бадема и сливите всички такива клончета се запазват - те носят основата на богатия урожай.