:

Проф. Божидар Попов: Данък "вредни храни" не влияе на затлъстяването

Проф. Божидар Попов: Данък

Проф. Божидар Попов, Председател на Българското дружество по хранене и диетика

Във връзка с дискусията за въвеждането на данък „вредни“ храни, считам, че това е неефективна мярка за справяне с проблемите на заболяванията, свързани с храненето в България, в основата на които са фактори като режимът на хранене, генетиката, начинът на живот, двигателната култура, както и липсата на информираност. На базата на нашия опит и на последните научни публикации, смятаме, че не трябва да се приема термина „вредни“ храни, който не се прилага в науката за хранене.

Ако една храна е с доказано вредни съставки, то тя не е храна и не трябва да се консумира. Храната може да вреди на здравето само в отделни случаи, когато в нея попаднат (най-често от околната среда), замърсители от химичен и биологичен произход – олово, живак, радиоактивни вещества, вируси, бактерии, паразити и др.

В науката за хранене всички продукти и съставящите ги нутриенти са нормирани по пол, възраст и професия, като границите, в които те могат да бъдат причина за дефицит или свръх прием са дефинирани точно. Всичко това дава основание да твърдим, че няма вредни храни, а вредни количества. Тъй като в проекто-закона се обсъждат главно три основни нутриента (трансмастни киселини, сол и захар), редно е да отбележим, че нормираните нива, свързани с приема им са различни. Например, набавянето на захари само от единствения основен естествен източник – плодовете, може да бъде недостатъчно и да породи риск от дефицит за организма, а пък натрият поради широкото си разпространение в конвенционалните храни може да доведе до свръх прием.

Всяка съставка, одобрена за влагане в хранителни продукти и напитки в Европейския съюз, може да присъства в балансирания хранителен режим при препоръчителните норми за оптималният им внос. Препоръката или ограничаването на дадени хранителни продукти може и трябва да става на базата на индивидуалното здравословно състояние, възрастта, пола, професията, двигателната култура и т.н. Към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно в оптимални количество води до заболявания.

Данък върху някои храни бе въведен в ограничен брой страни по света и опитът показва, че той не е повлиял в частност върху нивата на наднормено тегло и затлъстяване. Това, което е необходимо са информационни кампании, насочени към формирането и промотирането на хранителни навици.

Такава информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с национални образователни кампании, които да стигнат до всяко училище и всяко семейство и да помогнат за по-доброто разбиране на отговорността за собственото здраве. Необходимо е да се популяризира т.нар. здравословен начин на живот (хранителен и двигателен режим, сън, и т.н.). и създаване на възможности за децата да спортуват повече и да са физически активни. Според Световната здравна организация, проблемите на болестите, свързани с храненето, могат да се решат, ако се съчетаят усилията на специалисти, медии, производители на храни и напитки, правителствени и неправителствени организации.

Едно ползотворно сътрудничество на специалистите по хранене и диететика с Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованието, Министерство на спорта, медиите и производителите на храни и напитки, могат да допринесат за създаване и затвърждаване на здравословни хранителни навици още от предучилищна и училищна възраст. Въвеждането на задължително обучение при подрастващите, свързано със здравословното хранене и начин на живот със сигурност ще има много по-голяма полза за здравето на обществото в дългосрочен план, отколкото налагане на ограничения и данъци.

11:25ч. 03.11.2015г.
Още от категория "Новини"

Вие може да оставите първия коментар.