:

Специално за AgroLife - Соргото е "камилата" на растителния свят

Специално за AgroLife - Соргото е

Соргото е втората по значение зърнено-житна култура след царевицата за милиони хора, които живеят в полупустинните и субтропични райони на Африка. В световен мащаб е петата по значение зърнена култура след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика.

Произхожда от Североизточна Африка и е едно от най-старите културни растения - култивирано е още преди около 5000 – 8000 години. В тази част на Африка има голямо разнообразие от култивирани и диви сорго. Вторичен център на произхода на сорго е Индийския субконтинент, с доказателства за отглеждането му, датиращи от около 4500 години.

Соргото е сухоустойчиво растение, понася повишена концентрация на почвения разтвор. Отглежда се за зърно, за силаж, за сено, за захарен сироп и за метли. Разпространено е в засушливите райони на Азия, Африка, Австралия и Америка. Там соргото превъзхожда по добив царевицата за зърно, отглеждана без напояване. Заради изключителната си сухоустойчивост е получило названието "камила на растителния свят".

Соргото за зърно е отглеждано от някои народи като хлебно растение, но е изместено от подходящи култури и постепенно е загубило това си значение. Използва се за фураж на животните (особено за свине и птици) и за добиване на нишесте, спирт, алкохолни напитки, биогорива и др.

Химичният състав на зърното на соргото и хранителната му стойност се приближават до тези на царевичното зърно. Склонно е да натрупва танини, които му придават горчив вкус. Съвременните хибриди сорго за зърно са без съдържание на танини (0%).

Зелената маса, която остава след прибиране на метлиците на соргото за зърно, се приближава по хранителна стойност до царевицата за силаж, отглеждана като втора култура и прибрана без кочаните в млечно-восъчна зрялост. Зелената маса на захарното сорго съдържа голямо количество захари независимо от времето на прибиране (в млечно-восъчна, восъчна или пълна зрялост).

Растенията от род Sorghum могат при определени условия да бъдат токсични за животните. Това са цианогенни растения, които синтезират гликозида дурин (dhurrin). Посредством процес на цианогенеза се отделя токсичен циановодород, който при доза по-голяма от 200 ppm е опасен за животните. Гликозидът се намира в големи количества при младите растения, като количеството му при суданката е по-малко.

Растенията са опасни при паша и зелено изхранване на животни и в случаи, когато растението е спряло своя растеж поради засушаване. При сушене за сено циановодородната киселина се разрушава в значителна степен, а при силажиране намалява рязко.

Соргото, като културно растение, не е ново за нашата страна. Почти едновременно (към средата на XIX в.) са внесени захарното и техническото сорго. Захарното сорго е отглеждано предимно за захарен сироп и петмез. С използването на захарното цвекло като суровина, захарната метла придобива значение само като растение за фураж, отглеждано в ограничени размери.

Техническото сорго в миналото е отглеждано като културно растение за направа на метли и четки, а зърното – за храна на птици.

В световен мащаб най-големият производител на сорго е Судан – над 7 милиона хектара. На второ място е Индия с над 6 милиона хектара. Следват Нигерия (5,5 милиона хектара), Нигер (3,1 милиона хектара), САЩ (2,6 милиона хектара).

Страни, отглеждащи сорго над 1 милион хектара са Буркина-Фасо, Египет, Етиопия и Мексико, а над половин милион хектара се отглеждат в Аржентина, Австралия, Камерун, Чад, Китай, Мали, Мозамбик и Йемен.

В България соргото за зърно е перспективно и постепенно навлиза в производството. По данни на FAO площите със сорго у нас нарастват. През 2008 г. те са били 1770 хектара, през 2010 г. нарастват на 3500 хектара, а през 2012 г. достигат 5300 хектара. Средните добиви през последните години са между 1.932 – 2.484 t/ha.

Хибриди сорго за зърно: Максибел, Queyras, ES Foehn, Квебек, Албанус, Тайфун, Ализе, Фьон, Калатур, Балто, Фуего и др.

Техническо сорго: местни сортове: Михалска подобрена, Павликенска жълта, Павликенска червено-зърнеста и Горнооряховска нискостъблена.

Хибриди захарно сорго: ЕС Харматан, Зевс, Суперсил 20, Джъмбо стар.

Суданка: За зелена маса се отглежда сорт Ендже 1. Суданката може да се хибридизира с други форми сорго за получаване на по-висок добив. От сорго-суданковите хибриди е регистриран SBS001.

Автор

доц. д-р Христофор Кирчев,

Аграрен университет - Пловдив

Текстът е предоставен специално за AgroLife

 

22:45ч. 01.12.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.