Експеримент:

Успешно гледали китайски чай в България

Успешно гледали китайски чай в България

Малцина знаят, че през 50-те години на миналия век у нас е отглеждан „китайски чай“ (Thea chinensis),  известен още като (Camelia chinensis) - вечно зелено растение, което съдържа кофеин, теин, танини, ароматни вещества, антисклеротични  флавоноиди и др. Това се случва в Странджа, в с. Кости, където се отглеждат и други чуждоземни видове. За съдбата на първите чаеви насаждения разказва доц. Серафим Серафимов:

„Обективни икономически фактори няма да оправдаят опита да се произвежда български „черен чай“. Преди всичко: няма такова растение. Терминът „черен чай“ е кулинарен, подобно на названията „червен“ „жълт“, „жасминов“, „бергамотов“. Това са различни чайове, с твърде различни вкусови и диетични качества, но всички произхождат от една и съща „суровина“ – от едномесечните млади леторасли(„флеши“) на Thea chinensis.

Днес растението се отглежда не само в Китай, а и в Индия, Цейлон, Япония, Бразилия, Грузия и само през 50-те години на ХХ век - в България. С други думи в този период сме произвеждали “Костийски“ чай.

Посадъчният материал е отгледан през 1955 г. от грузински семена в лаборатория на Института по биология при БАН, известен по това време като Института на акад. Методий Попов. Оттам растенията са пренесени през 1946 г. в Царево и оттам - до с. Кости от добре известните академици - професори - Борис Стефанов и Дончо Костов. В кръга на закачката,  първият, като яко трениран лесовъд, непризнаващ  „превозно средство“ участва в преноса на  растенията  пешком, а проф. Костов  – на кон. Засадени са под тяхно ръководство в местността “Св. Илия“върху площ на Горското стопанство в долината на р.Велека.

Тези опитни растения до 1950 г. бяха отглеждани  под вещото ръководство на Манол Стоилов, научен сътрудник в Институт Методий Попов, а след това до 1964 г. под мое ръководство и изследвания. Освен чаевите растения там бяха устроени 4 траншеи с цитрусови дръвчета. За постоянната нужда от напояване през 1954 г. беше изграден примитивен „водопровод“ от близкия нискодебитен ручей. След това по конюнктурни причини този опорен изследователски пункт беше предаден на Управлението  на горите, почти  без адекватно финансово обслужване. Поради липсата на грижи и главно на напояване,  към 1983 г. при посещение на  експедиция „Велека 3“  не бяха открити  жизнени растения. През първите 25 години обаче чаевите растения се развиват добре с 3-5 поредни прираста с нормален ежегоден цъфтеж. И това бе факт дори през суровите 1953, 1954 и 1963 г.

Пророкуванията, дори от някои академични авторитети, че растенията ще измръзват  и ще загинат се оказаха погрешни. Опитите за преработка на флеши за получаване на напитка „черен чай“ бяха успешни: наситен вкус, активен теотанин, приятен типичен аромат.

Така че за съдбата на експеримента е виновно не самото  „чуждоземно“ растение, а липсата на системни грижи и напояване. Освен това за икономически изгодно производство е нужна суровина от минимум 2000 дка, а такива големи напоявани площи в Странджа и Родопите няма. Това не е пречка запалените любители на екзотичното да отгледат в някой подходящ участък няколко растения, от които да си правят хубав „зелен китайски  чай“. За „черен“ не препоръчвам – това е много по-сложно."

08:57ч. 04.05.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.