Нетрадиционна култура:

Хинапът вирее отлично в България, не страда от слани и суши

Хинапът вирее отлично в България, не страда от слани и суши

Все още хиляди декари българска земя е в плен на тръни, бурени и мишки. А колко малко усилия трябват за засаждането им с някои нетрадиционни култури, което ще ги превърне в източник на доходи, чиста храна и лекарства.  Такава  дребна, но перспективна култура, подходяща за биопроизводство е хинапът (g. Ziziphus, s.Z.vulgare, syn Z. jujuba). Ето какво разказа за него специално за AgroLife доц. Серафим Серафимов.

Като член на сем. Ramnaceae (Зърнастецови), заедно с добре познатата бодлива “драка”, хинапът  е битувал по нашите земи още преди милиони години. За съжаление, само драката е преживяла аридната и ледниковата ери, а от хинапа са останали съмнителни по възраст и произход следи по Черноморското крайбрежие. Най-вероятно вторично е попаднал на Балканите, респ. у нас в по-късен период. Като изпаднало от древно сказание стои едно огромно “диво“ хинапово дърво в Плевен. Такива ветерани все още имаше допреди тридесетина години в Стара Загора и Варна, Асеновград,  Сливен и Свиленград. Единични бройки се срещат дори в Северна България. Едва през последните години, като ехо на публикациите ни от Опитната станция по овощарство и лозарство в Поморие, интересът към вида осезаемо расте.

У нас е познат по-често под названията „фурма”, “финап”, “бобонка”“джиджифка” и други, а в Ахтопол – с леко измененото латинско име с гръцки произход  - “зизифя”. До неотдавна по брега на морето край Поморие стояха недостъпни с яките си остри бодли малка група диви хинапи. Погълна ги агресията на морето и ефектът от обилно  раздаваните средства от  еврофондовете.

Хинапът е един от основните овощни видове в Китай. През изтеклите над шест хилядолетия там са създадени и размножени стотици сортове. Най-едроплодният в света е сортът “Ли” – плодовете му достигат едрина на малко кокоше яйце с тегло 40 г.  В България се  размножават  главно „У-си-хун“ и „Та-Ян-цзао“,  чиито плодове са 3-5 пъти по-едри  - стигат до 37 г, от познатите у нас местни  форми . В Опитната станция в Поморие се отглежда  сортът “Жу-тао-цзао” с форма на плодовете като обърната “матрьошка” . Болшинството от китайските сортове са без тръни. Всички познати у нас местни “сортове” са доста „бодливи“ - подобно на сродната им драка-Paliurus spina-chrisi. В резултат на продължилата след пенсионирането ни селекционна работа в домашната градина в с. Велика сме отделили и размножаваме една родовита  форма с едри удълженоовални плодове с тегло до 18 г. Положително качество е повишеното вкусово осезаемо съдържание на витамин С. Все още  се води със скромното  название „Елит 1“, вместо да влезе във вниманието на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семекнотрол. Идеята на авторът е да се казва „Рада“.

Погрешно у нас хинапът се приема като едва ли не субтропичен  овощен вид, но растенията  издържат добре студените зимни условия. Отличен пример е старото дърво в Плевен. Малко по-топлолюбиви са едроплодните китайски сортове – при по-екстремни зими може да измръзнат някои от плодните пъпки.

Пословично сухоустойчив е хинапът - не отстъпва на шамфъстъка. За разлика от всички дървесни овощни видове може да даде  няколко плодове още през втората година от засяването на семето. Плододава  на временните опадливи клончетаразположени групово по друг тип къси шишарковидни плодни клончета. Истинските ежегодно опадливи „клончета“ наподобяват сложния  лист на акацията. Цветовете са дребни , петделни, богати с нектар. Цъфтежът започва към края на юни и  продължава до края на юли – тогава  около тях има рояци пчели.  Плодовете узряват през септември – едва след около два месеца. Това са все  странни, но много полезни отлики : скороплодност и кратки срокове на цъфтеж и узряване, т.е. хинапът никога  не страда от пролетни и есенни слани.

Размножава се със семена и вегетативно, но от семената се получават почти само бодливи дръвчета. Присажда се предимно на семенни  подложки,  отгледани от семената на което и да е „диво“ растение. Те  растат бавно – окулират се едва през третата година. Присажда се по всички познати начини : окулиране, на калем, английска копулация, но най-лесно и ефективно –„ на разцеп“. По-пригодни са по-дебелите подложки от вкоренени коренови резници или на  коренови издънки, събрани  от някое добре развито дърво. Присаждат се  в годината на отрязването и засаждането в питомника или в двора. Присаждането може да започне още през юни. Решаващо условие е обилното напояване на подложките. Това позволява да се произведе облагородено дръвче  само за една вегетация – окулираните пъпки и калеми прорастват след 20-25 дни и ако са присадени  през юни могат да бъдат готови за засаждане на постоянно място още през същата есен, т.е. пет месеца след присаждането.

Хинапът расте успешно при различни, включително бедни каменисти  почви с неутрална до варовита реакция. Това не изключва подхранване с органически торове, компост, „калифорнийски“ тор и др. Предпочита открити слънчеви участъци. Не страда от болести и вредни насекоми. Най-вредни са птиците – те масово повреждат плодовете още от началото на узряването. Известна прогонваща роля имат провесени на пръти или по клоните бракувани компакт-дискове или ленти от бял найлон  и станиол. Птиците се плашат от отблясъците, но за кратко! Полезно предимство е това, че плодовете са пригодни както за прясно ядене, така и за преработка  в началото на узряването, когато една трета до половината от кожицата се изпъстри с  кафеникави петна. По-късно, особено ако завали,  може да започне напукване и поява на горчивина при раните.

Както се вижда - предимство след предимство! Не случайно елините са нарекли  хинапа „Сизиф“.

Посадъчни дръвчета може да се купят в с.Илинденци, Благоевградско, в Пловдив, в с.Бинкос и с. Панаретовци, Сливенско, в Опитна станция гр. Поморие, в Айтос и в с.Велика, Бургаско.

Някои правят от него дори ракия

Растението е добре познато още от далечната древност с лечебната стойност на плодовете си. Те са силен лек  за понижаване и нормализиране на кръвното налягане, защото съдържат “бета-блокер”. Чай от сушени плодове бързо прекъсва леките простудни кашлици при децата.

Плодът на дивите форми съдържа до над  3% витамин С, много катехини, левкоцианиди, флавоноиди и други. Има информация, че сдъвкани листа от хинап подтискат осезанието за лютиво и горчиво. Захаросаните по китайска и наша технология плодове  (цукати) могат да заместят фурмите, при това са много по-приятни на вкус и са по-полезни. От плодовете могат да се приготвят вкусни и питателни конфитюри, мармалад, сладко и др. Запазват се и изсушени. Плодовете се берат преди да са омекнали. Казват, че и ракията от тях била хубава. Носи се мълва, че за зачеване помагат хинапите и райските ябълки, събирани в Бачковския манастир.

 

На снимката: Българският сорт „Елит 1“ е родовит и богат на витамин C.

09:04ч. 21.04.2016г.

Вие може да оставите първия коментар.