Мания:

Безумните проекти по програми и общини - черна книга на разхищенията

Безумните проекти по програми и общини - черна книга на разхищенията

Колкото по-безумно, толкова по-скъпо. С нашите пари!

Калният мост, стадиони "100 баби" и бръмбар светломразец са сред най-идиотските проекти, реализирани у нас. Какъв е смисълът от мостове за никъде, кой плаща за "безплатното саниране", защо Тарзан и ламя стряскат посетителите на пещерата "Леденика" и къде бабите си мечтаят за канализация и почистени речни корита, а получават велоалеи и стадион?

Тези въпроси задава в. "Сега", отваряйки Черната книга на правителствените разхищения. В нея авторите от Института за пазарна икономика (ИПИ) са подбрали само 10 сюжета - илюстрации за лошо похарчени пари на данъкоплатците в различни сфери и с различни мащаби.

Иначе списъкът на безобразията е толкова дълъг, че за него би трябвало да се издаде многотомник.

Калният мост 

е чудо от жанра на безумните, с което България даже влезе в световните новини. Той е в село Славеево, Добричко. Парадоксът е, че е построен като връзка между две локви - когато е сухо, няма нужда от него, а когато вали, водата залива подстъпите към него и хората не могат дори да го доближат.

"Калният мост" е нещо като невидима корица на "Черната книга". "Черната книга" не бива да се разглежда като книга на ужасите, а като образователно четиво, чиято крайна цел е да пребори бюрократичното мислене и да взриви фискалните илюзии", обясняват авторите.

През последната година и половина в много български села се наблюдава друг парадокс - нямат канализация, дигите край водоемите са запуснати, ако съществуват, цялата основна инфраструктура е в тежко състояние, но строят... СПА центрове, игрища за баскетбол и стадиони. Строят здраво, защото по Програмата за развитие на селските райони могат да получат

лесни пари за спортни обекти

Така малката и бедна община Ружинци, Видинско, се сдоби срещу 7 млн. лева с два стадиона, намиращи се само на 15 км един от друг. Най-тъжното е, че в много от селата живеят само пенсионери, които не мечтаят за баскетбол и за скъпи спортни зали.

Вестник "Сега" също публикува разследване по скандалните случаи. Модата "всяко село със стадион" предизвика следния коментар на треньора на националния ни отбор по волейбол Пламен Константинов: "Няма канализация, а се строи спортна зала, която до една година ще бъде склад за ябълки най-вероятно."

Константинов даде пример със залата в Горна Малина, открита с фанфари и затворена след това. И сравни инвестициите в два спортни обекта - в Годеч и в Ботевград. В едната зала мястото излиза 10 000 лева, в другата - 2500 лв. Как се обяснява ценова разлика от 5 пъти?!

Има и стадиони, построени кой знае защо край реки, и вече наводнени, отбелязва Черната книга.

Междувременно и друга мания превзе малки и големи градове, села и паланки -

велоалеите

Из цяла България вапцват тротоари и платна с блажна боя за коридори за колоездачи. Изборът на трасета често е толкова безумен, че вбесява и велосипедистите, и пешеходците. А цените са направо умопомрачителни.

В Плевен направиха сбъркани велоалеи. После ги заличиха и трескаво започнаха да чертаят нови, но почти без място за пешеходци. Велоалеите са част от цялостен проект за градския транспорт, който струва 4.5 млн. лева - не ги ли направим до 31 декември, губим еврофинансиране, казва новият кмет Георг Спартански.

И село Алдомировци, Софийско, с малко над 1200 жители, си има нова велоалея, нищо че няма особен трафик и че водопроводът не е ремонтиран от 70 години и редовно наводнява близките къщи.

В Черната книга за разхищенията е включена и странната идея на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да възложи допитване до българските шофьори "харесват ли ви родните шосета".

Въпреки че на всеки е ясно каква е масовата оценка, АПИ решава да потроши 600 000 лева за безсмислено социологическо проучване.

За да се оправдаят средствата, обществената поръчка гласи, че трябва да бъдат изпълнени следните четири "тежки" задачи: 1. да се създаде дизайн на проучването и да се проведе пилотно проучване, 2. да се проведе проучването и да се осъществи процес по управление на данните, 3. да бъдат планирани, отчетени и представени констатациите от проучването, и 4. да се осъществи "взаимовръзка" с други източници на данни и обучение (кой точно на какво следва да бъде обучен?!).

"Безплатното саниране"

Голямата гордост на кабинета "Борисов 2" всъщност е гигантска схема за неразумно харчене за сметка на българските данъкоплатци. И то е заело подобаващо място в Черната книга. Да, санирането на старите панелни блокове несъмнено е полезно, но схемата "За 1 млрд. лева" е порочна, защото насърчава и отприщва голямо надписване на сметките.

За обитателите на панелките няма проблем санирането да излезе златно - щом държавата плаща. Общините, които избират фирмите за диагностика и лечение на болните сгради, също нямат никакъв интерес да пестят - нали бюджетът ще покрива разходите, каквито и да са те. Фирмите изпълнители, естествено, ще доказват, че цените им не са надути, а са напълно съответни на високото качество на санирането.

На целокупния български народ ще бъде стоварен 1-милиарден дълг за оздравяване на блокове, което би трябвало да е грижа само на собствениците на апартаменти и което ще вдигне цената на тези сгради.

В галерията на прахосничеството е подреден и злополучният проект за

развлекателен парк край "Леденика"

За него може да бъде написана цял "Наръчник за безумни европроекти" - като се започне от идеята подстъпът към една от най-красивите български пещери да бъде превърнат в кичозен ансамбъл от "атракциони" и се стигне до закъсненията и преразходите.

Там ще видите насекомо с кирка, кацнало върху някаква мръснобяла "арка" - подобие на бръмбара ледениче, обитател на пещерата, модернистична сграда със стъкло, напомняща прилеп, амфитеатър с пъстри цветенца, алпийска стена за катерене, "приказна алея" с керамични фигури на Тарзан, ламя, заек и други странни създания - добре, че не са добавили Мики Маус, Барби и миньони.

Цялата тази пъстрота е по проект за 5 млн. лева по оперативна програма "Регионално развитие". Парите всъщност са от три източника - 4.136 млн. лева на европейските данъкоплатци, 739 862 лева от българския бюджет и 228 209 лева от бюджета на община Враца.

Половин милион от сумата отишла за влакчета, които да возят туристи между Враца и Леденика, но се оказало, че разстоянието от 18 км не им е по силите.

Помислете колко животоспасяващи операции можеха да се случат с 5-те милиона, похарчени за загрозяване на пейзажа около Леденика. Междувременно строителният контрол установи, че съоръженията пред Леденика са опасни, и забрани експлоатацията им.

В Раднево взеха пари да възстановяват археологически находки, каквито никога не са съществували там. Детска градина се обзаведе с байсейн, който стои сух, защото няма пари за препарати за почистване на водата.

"Разнообразието от истории за разхищения показва, че проблемът не е в един или друг премиер, министър, бюрократ или директор, а че има тежък дефект в системата, наричана публичен сектор. С това можем да се справим само с промяна в обществените нагласи за ролята на политиците в живота ни, с отстъпване на държавата от несвойствените й функции и със здрав контрол върху харчовете - не само от контролните органи, а и от гражданското общество.

По-малко прахосничество означава повече ресурси за добри и полезни неща, които не политици или чиновници, а обикновените хора смятат за важни", обясняват авторите на Черната книга.

А какво са българските магистрали, ако не символ на голямото харчене? Борисов може да се хвали денонощно с излетия асфалт, но безсрамните оскъпявания, забавяния, дефекти и ремонти на току-що открити шосета са другата, тъмната страна на пътното строителство у нас, която засенчва успехите.

Някои казват: е, това са чужди пари, по-добре е да ги похарчим за какво да е, вместо да си останат в Брюксел.

А защо да не ги инвестираме умно, вместо да ги пилеем!? Освен това мнозина забравят, че срещу всяка порция европейско финансиране бюджетът додава български пари. Като прахосваме милионите на европейските данъкоплатци, прахосваме и наши. 

 

Безумията в Европа

Британската неправителствена организация Оpen Europe периодично огласява най-екстравагантните и глупави проекти, финансирани от Брюксел.

Фитнес за кучета на стойност 411 000 евро, част от център за хидротерапия на домашни животни в Унгария - по ПРСР.

В Австрия 40 000 евро отишли за укрепване на емоционалната връзка на тиролските фермери с природата.

Тези примери бледнеят на фона на 172-та милиона евро, "вложени" за изучаване на чужди езици чрез плуване във виртуални басейни - програма, действала цели 9 години.

Дори крале не устояват на изкушението да се включат в Голямото усвояване на еврофондове. Оpen Europe разкри, че около 1.6 млн. евро от преките агросубсидии са отишли за ниви и ферми, притежавани или стопанисвани от шведския крал Карл ХVI Густав.

Във Франция проект за изследователски център за хип-хоп танци заслужил 50 000 евро грант.

Но това е дребно разхищение на фона на шведския рибар, който получил половин милион евро, за да предаде кораба си за скрап и да се откаже от улова на застрашени морски видове, а с парите той си купил нова шхуна.

Дори немците прахосват здраво. В своето издание за безумно харчене през 2013 г. Съюзът на германските данъкоплатци разкри, че новата концертна зала в Хамбург е била планирана за 77 млн. евро, а разходите са надминали 800 млн., в Шверин местната власт отпуснала на един институт 146 600 евро за ремонт на компютри, които малко след това били изхвърлени, защото ги заменили с чисто нови.

В Испания проект за училище за конна езда се оказа обикновен публичен дом - 54 000 евро отишли в мотел "На седмото небе" вместо за хиподрум.

А италиански зъболекар си купил ферари за 200 000 евро, предназначени уж да обзаведе кабинета си със слънчев панел за задвижване на зъболекарския стол.

11:41ч. 17.12.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.