:

2,6 млрд. евро вече са усвоени по Програмата за селата

2,6 млрд. евро вече са усвоени по Програмата за селата

Десислава Танева - министър на земеделието и храните, в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР

Водещ: Министърът на земеделието Десислава Танева вече е на пряката ни линия. Здравейте, министър Танева.
Десислава Танева: Здравейте.
Водещ: Теми за размисъл и разговор с вас – колко пари ще успеем да усвоим до края на годината по старата програма за селските райони, колко няма да успеем и какво ще се случи с тях? Колко пари ще се съберат от предлагания от здравния министър „Данък вредни храни“, могат ли да се съберат и има ли смисъл въобще да се събират? Какво е ядем ние и децата ни? Аз ви предлагам да започнем то храните. Миналата вечер пред Парламентарната земеделска комисия за пръв път вие коментирахте т.нар. „Данък вредни храни“ и станаха ясни две неща, че вие сте против, и че никой досега не е потърсил позицията на министерството, в чийто ресор всъщност попадат харните. Защо досега се въздържахте за коментар по тази тема? Заради изборите ли?
Десислава Танева: Не, не мога да кажа, че съм се въздържала по коментар по тази тема. Не мога също така да кажа, че съм против философията и целта на една предложена законодателна мярка, но не мога да приема начина, по който да достигнат исканите цели. Просто Министерство на земеделието и храните не беше поканено и не участва в работната група, която е разработвала законопроекта. И нашият екип, включително и аз го получихме, когато той беше качен на страницата на Министерство на здравеопазване за обсъждане. Ние разбира се, приемаме, и не само приемаме, но и работим в посоката как да формираме навици в младото поколение за здравословно хранене. И аз мога да дам пример какво прави Министерство на земеделието. Първо, прилагаме изключително успешно Програмата „Училищен плод“ в училищата всяка година. Второ, от тази година започнахме и вече трябва да тече приема на документи по Програма „Училищно мляко“. Тя беше спряна. Трето, излязоха промените в Наредба №9, която касае изискванията към храните, предлагани в детските завадения и училищата.
Водещ: Върху тези промени в наредбата искам да акцентираме, защото от една страна, това звучи прекрасно – в детските градини и училищата да се предлагат само храни, утвърдени по Български държавен стандарт (БДС) или утвърдени браншови стандарти. Това наистина е смислена алтернатива на всякакви екстравагантни идеи за вредните храни, обаче, фирмите, които произвеждат по стандарт са много малко. Част от причините за това са ясни – търсене няма толкова много, защото продуктите са по-скъпички.
Десислава Танева: Разбира се. Навсякъде трябва да знаем, че това, което се произвежда и масово се предлага е функция на търсенето. Точно така е.
Водещ: Ще успеят ли обаче тези фирми, които имат разрешение, които произвеждат по стандарт да удовлетворят търсенето след като влезе в сила наредбата?
Десислава Танева: Ще успеят. Категорична съм и се надявам, че след една година, дори и малко повече, ние ще дадем информация от това какъв е ефектът от прилагането на измененията на Наре3дба №9. Да, те може да са по-малко, те не са толкова малко фирмите, но и таргета или групата потребители, която се засяга от тази промяна. И тя не е цялото на всички потребители в България, само детските заведения и училищата. Категорично интересът ще бъде задоволен. И аз съм сигурна, че и всички производители ще бъдат заинтересовани от тези промени.
Водещ: Да разбирам ли, че очаквате все повече и повече фирми ще започнат да произвеждат по стандарт, за да могат да удовлетворят очакванията на училищата и детските градини?
Десислава Танева: Не, знаете ли, трябва да бъдем обективни. Това, че са поставени такива изисквания за детските заведения и училища, със сигурност не можем да очакваме, че това би довело до някакъв рязък скок в храните, произвеждани по такива стандарти. Но трябва да знаем, че в крайна сметка с всяко нарастване на доходите на домакинствата, ще нараства и търсенето на по-качествените храни, включително и биологичните. Такива са тенденциите, това е нормалната икономическа логика.
Водещ: Сега остава да се впишем и в някаква тенденция, която да предполага нарастване на доходите, което не се случва.
Десислава Танева: Точно, да.
Водещ: Другият риск, да кажем две думи и за него – има ли риск да се увеличи издръжката на децата в детските градини заради това, че трябва да бъдат хранени с по-скъпи продукти?
Десислава Танева: Не, не мога да твърдя, че ще се увеличи толкова ,че би било непоносимо и би имало проблеми в това отношение. Не, със сигурност смятам, че това е просто изменение, което отдавна трябваше да се направи. Ние не свършихме с коментара по Закона за вредните храни и за общественото здраве – нека да го казваме „за общественото здраве“.
Водещ: Така да казваме, въпреки че вече данък „Мазно и сладко“ започнахме да го наричаме.
Десислава Танева: Искам още няколко неща да кажа, защото казах, че Министерство на земеделието и храните споделя напълно философията и целите да сформираме чрез държавните политики, което едно или друго министерство прави и трябва да прави навици за здравословно хранене. Но искам още няколко неща да споделя по повод и предложения законопроект, като кажем, то разбира се, ние имаме много бележки – ще си ги представим като министерство още в хода на общественото обсъждане. Но още нещо искам да споделя, че такъв режим за облагане на т.нар. „вредни храни“ аз даже не искам да споменавам подобно наименование, тъй като то не съществува в нито една дефиниция.
Водещ: Ако на пазара има вредни храни, това означава, че подресорната ви Агенция по храните не си върши работата.
Десислава Танева: Това искам да кажа, че на пазара в момента съществуват със сигурност и се предлагат само безопасни за здравето на хората храни. И това е регламентирано и в европейски регламент, оттам в национално законодателство, оттам единният контролен орган по безопасността и качеството на храните е Българската агенция по безопасност на храните. Така че би следвало да говорим за храни, чиято консумация в норми над медицински препоръчваните би довело до определени ефекти за здравето. И аз не съм медицински специалист, за да го кажа.
Водещ: Здравното министерство ще чуе ли аргумента ви, че е възможно Еврокомисията да не погледне с добро око на един такъв данък, защото всички фирми, които остават извън обхвата му, ще бъде погледнато на това като нерегламентирана държавна помощ за тях?
Десислава Танева: Да, това е един от многото рискове за така предложения Закон за общественото здраве и по отношение, включително как дефинираме храните, които попадат в обхвата на закона. Няма такъв критерии. В Европейския съюз няма единен орган – европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и на практика, на неговите научни доклади могат да се вземат решения в една или друга посока. Подобни режими за облагане на определен вид храни има в 5 държави на Европейския съюз, като само в 3 от тях това е като данък – плосък данък така, както е предложен при нас, в две от тях обхватът е само на определена напитка. Само в една страна – Унгария, обхватът на облагане плосък данък храни е малко по-голям, но не толкова широк, колкото нашият законопроект. И последните анализи от ефекта на прилагането на тази законова уредба в Унгария са твърде песимистични и за бюджета на Унгария и за ефекта към потребителите, какъвто се е целял, и да не говорим за хранителната индустрия, която произвежда такъв тип храни. Не мога да кажа дали все още действа в тази страна, но във всички останали, а те остават 4 страни, обхватът включва 2 или 3 позиции, обикновено напитки, примерно в едната страна беше бира, и най-често става въпрос за добавените захари в някои напитки, но много по-малък кръг. В другите две страни това е решено с диференцираната ставка на Данък добавена стойност (ДДС). В Унгария нито е събран данъкът, който е бил планиран, намалели са приходите от ДДС.
Водещ: Точно това щях да ви кажа- досега никой не ни е обяснил как може да се събира този данък.
Десислава Танева: Даже възможността за контрол можем да поспорим за нея така, както е предложен, защото това означава изследване на продуктите, които се казва, че са вредни или предмет на облагане, и тези, които не са, дали не съдържат някоя от тези частици и не попадат в същия обхват.
Водещ: Дълъг разговор предстои в хода на общественото обсъждане на това предложение. Сега аз ви предлагам тук да сменим темата, за да ни остане време и за другите важни неща. Краят на годината – край и на програмния период. Колко пари от старата Програма за селските райони успяваме да усвоим до момента? Пълзеше нагоре числото в проценти, в момента какво е?
Десислава Танева: В проценти мога да кажа сухите цифри. Към момента близо 2,6 млрд. евро публичен ресурс е усвоен Програмата за развитие на селските райони, което представлява близо 83% от нейния бюджет. Какъв ни е плана до края на годината, тъй като интензитета на разплащането ще бъде най-висок в последната седмица на ноември, първите две седмици на декември, когато планираме разплащането на най-вече на т.нар. „общински проекти“. Това бяха селските общини, които имаха договори с Държавен фонд „Земеделие“ по програмата. Планираме усвояемостта на програмата да стигне между 92 и 93%.
Водещ: Имате ли информация дали всички общини, от които се очакваше да приключат проектите си и да подадат заявление за плащане, вече са го направили?
Десислава Танева: Не, от всички селски общини, само 10 проекта бяха подадени по т.нар. „общински мерки“ като заявление за плащане. Ние следим процеса дали някои от тези проекти изобщо има възможност да бъде завършен и ще реагираме в най-близко време, ако евентуално има някаква възможност да бъде приключен проект. Но към момента няма такива данни. Само 10 проекта – бяха 1 249.

10:33ч. 06.11.2015г.

Вие може да оставите първия коментар.